Разделих се с приятеля ми. Не мога да го приема, още повече, че той ме обича и аз го обичам. Проблемът са външни фактори...
Мразя всички празници, мразя тъпия живот, който ти дава щастие за един миг и после ти отнема всичко.
Остават приятелите? Не ме грее. Сори. Просто съм в задънена улица и нямам сили за нищо.
Нито ми е до празници, нито до каквото и да е.
Не мога да спра да плача, чувствам се нищожно.
(

Мразя си живота. Имам всичко, което би трябвало да ме радва- родителите ми ме обичат, имам си котка, която си обичам и ми е най-верния приятел. Имам приятелки, да, истински.
И все пак не мога да съм щастлива.
Обичам го.
Ще се побъркам.

Не мога да продължа напред, не мога да се върна назад.