Става въпрос за това, че сме от различни градове на не малко разстояние един от друг.
Идва зима и вижданията ни ще са все по-редки и за по-малко време.

Не мога да приема това, което се случи, нито пък мога да Го забравя. Така ми липсва.

Само си чета шибания дневник( понеже си водя редовно) и си чета от преди месеци какво съм писала и ми става още по-тъжно.

всичко е така тъжно. Целият свят, поне за мен.

Иска ми се да го видя поне за още 5 минути, а знам, че не мога и направо откачам
Благодаря ви за подкрепата.