Доброто си зависи може би от ценностната система на всеки човек и все пак има общи разбирания за добро.Да напражиш на някой добро значи да го зарадваш,да му помогнеш,да го отешиш.Понякога правим добрини дори и без да разбираме...и след време както някой ти каже "Благодаря",питаш защо и като ти припомни ситуацията,която за теб в този момент е била незначителна,си казваш че наистина е добро.Доброто не се прави с точната умисъл - сега ще направя нещо добро,защото трябва,аз съм добър.Доброто просто в определени моменти трябва да ти идва отвътре...Да се чувстваш щастлив,като другите са щасливи и то заради това че ти си допринесъл за това!
Един нормален човек едно добро дело,колкото и да изглежда наивно,не може да го нарече тъпо или нещо от тоя сорт.Има много хора,които нищо не оценяват,мислят си,че като те използват всички и всички ги използват.Ти му правиш добро бе особенна умисъл,а тои мисли че имаш някаква цел и само заради това си толкова мил.Сори,ама тия хора не заслужават,да си гледат живота,да си мислят само за себе си и толкова!