На границата между любовта към родината и желанието за живот
Ето сега като разглеждах форума и си викам да направя тази тема. Бихте ли останали тук на родното място или бихте напуснали границите на България? Къде бихте отишли ако бихте избрали да отидете на непознато място пълно с непознати лица и различен манталитет? Животът в България е нищожен...и вероятността децата ви да гладуват е голяма. Какво ли е да нямаш пари и за един хляб и да няма какво да предложиш на децата си. Тази мисъл ме разкъсва! Не казвам, че в чужбина е лесно, не никак, но всичко би могло да бъде достижимо стига да вярваш в себе си и да правиш всичко по въпроса. И до ден днешен не знам какво е истински глад, защото съм задоволена от всичко...понякога ми става гадно. Искам всички хора да имат какво да сложат на масата и ако не богати да имат поне за необходимите неща. Искам да няма просяци и крадци, искам всичко да бъде спокойно и всеки да е доволен от себе си и от това, което му е поднесла съдбата...искам хората да са по - добри, да си помагаме и в мъка и в щастие. Май много започнах да искам, но това е. Аз лично смятам да изчезвам от България...въпреки, че ще ми е мъчно смятам да изживея живота си добре да се издигна и да мога да имам възможността да помогна и на семейството ми да дойде при мен. Искам поне веднъж и аз да мога да се грижа за майка си и баща си, а не те за мен. От малка си мечтая да отида в Щатите и смятам да го направя. Ето я Сона Васи. Не се интересувам от нея, та аз дори не знаех, че съществува преди да я гледам при Слави. Евала и правя. Само тя си знае как е успяла, но го е направила. Просто е повярвала в себе си и е работила здраво. Хора борете се, за да успеете, Желая успех на всеки! Вярвайте в себе си. Благодаря ви, че ще отделите от времето, за да прочетете това.