Ще копирам какво писах в един друг форум по случай чалгата:
Имидж
Когато видя Азис на огромен билборд насред София, вузседнал възторжено гол мъж, ми иде да натикам един калашник в дванадесетцоловия му задник и да натискам спусака, докато не започне да дава заето. И за да не ме наречете хомофоб(не че не съм такъв, всъщност) - по подобен начин ми въздействат лъскавите шорти на Софи Маринова. Както и огромен процент чалгаджийки -
безвкусен тежък грим, крещящите тоалети, напращелите силиконови бюстове, драстичен маникюр. Неща дебнеще ме от корици на списания, плакати по улиците.
Единствената реална позла от националното доминиране на чалгата, за която се сещам, е че имаш възможност да видиш полуизвадените цици на Гергана по достатъчно на брой телевизии. Което не е кой знай какво, при положение, че преди това си видял Азис и ти е спаднал трайно.

Национална Гордост
Чалгата технически не е български продукт в огромна част от асортимента си. И същевременно това е може би единственния български продукт, в който се наливат достатъчно пари, за да се постигне перфекционизъм. През годините съм видял точно два български клипа, които могат напълно да задоволят кинематографичната ми критичност на всички възможни нива като идеи и реализация - "Ще избягам ли от теб" и "Нищо" на Мария Илиева. За сметка на това за два часа гледане на Планета(дейност която практикувам по-често отколкото искам, защото на купоните често нея пускат без звук, защото софт порното там е по-добро от тов на XXL) виждам толкова професионална операторска работа, толкова умела употреба на филтри и визуални ефекти, толкова качествен на моменти стайлинг, толкова професионална режисура и толкова изчистен звук, че ми иде да си извадя тефтера и да си водя записки. Ако някой ти каже, че в България е се създава качествено кино пусни му един чалга канал и да види за кво иде реч. И какво излиза ? Най-качественият ни продукт са ремиксите на турски и сръбски кючеци, докато Турция и Сърбия пускат на световния пазар все по качествен поп.

Чалгата не е причина, а следствие
Всъщност досега просто се оплаквах от дреболии. От външни прояви на едно явление, които - ако бъдем честни - не ме дразнят повече от размъкнатите гащи на Мишо Шамара, примерно. Позицията ми против чалгата е леко условна и определено не почива върху плакати на Азис и клиповете на Гергана. В нея реално погледнато няма нищо лошо. В крайна сметка говорим за най-обикновен комерсиален продукт, намерил богата почва в наща родина. Проблема не е нито в Анелия, която иска д я гледам в очите и да й казвам, че я обичам, нито в близалките, белите мерцедеси, катеричките рунтавелки и лющещите млади върби стари козели. проблема не е в педераския вид на Азис или - не дай си боже - в бездънните деколкотета на Гергана. Проблема не е в бездарните музиканти и в липсата на певчески таланти у певиците и певците.
Проблемът - ако се върнем към горната метафора - не в семената, а в почвата. Чалгата не е причината нацията ни да изпростее. Изпростяването на нацията ни е причината да има чалга. Държава, чуйто средностатистическия гражданин е беден, депресиран, импотентен, дебел, недоебал, потънал в отпадаци и никво бъдеще. Човек, който иска да се отскубне от ноктите на реалноста, да се напие като свиня, да подруса телесата си под звуците на ориенталски ритми и да му пеят на български за любов, кинти и руси пички. Напълно реална статистическа анкета показва, че 60% от населението слуша чалга, защото мечтаят за материалните облаги възпяти в песните. 20% - защото притежават материалните облаги, а на мен ми остава да се вбутам в останалите 20% неслушащи ориенталски фолклор и с тези, които като се напият им е все тая какво слушат.
Като критикувам чалгта, аз не критикувам музиката. Аз критикувам манталитета на нацията. И честно казано на момени ме хваща страх да живея в държава, в която най-продавания изпълнител и идол н масите е един изрусен до бяло педераст. Ама това е тема на друг разговор