Това което ви е на сърцето...

[lover4e]

Кво да ви кажа... определено имам нужда някой да изслушва понякога... И понеже винаги моите "приятели" са заети с това да ми разказват своите проблеми и терзания.. За мен просто не остава ред! А и на кой ли му пука..На кой ли му пука че съм депресирана.., че имам нужда от капчица любов, от малко нежност и щастие. Не че не получавам всичко което искам от родителите си.. Даже си е прекалено много в сравнение с това което аз давам от себе си. Аз нямам приятели.. просто познати. Момичето което ми се пише най-добра приятелка ме прееба по най-гадния начин и пак ми се лепна.. но отношенията ни никога не са били както преди (поне от моя страна)! Може би не съм права. Може и аз да греша в преценката си за хората, но не мисля.. Имам нужда от приятели.. истински приятели! Всички на които можех да разчитам се преместиха от този шибан град и си останах без никой! Имам чувството, че цял живот ще си остана девствена.. Че никога няма да си намеря свястно момче, което да ме разбира, обича... подкрепя. Не съм идеална.. не претендирам за това, но мисля, че и аз заслужавам малко разбиране от стана на някой. Дано скоро си намеря истински приятели на които мога да разчитам винаги, да се доверявам изцяло и да не се страхувам, че ще ме заебът на другия ден! Дано някой ден мечтата ми се сбъдне...

[Тед:)]

Сред къщите притихнали в мрака,
на есента сред влажната мъгла,
едно момче самотно нея чака
и вслушва се в сърцето на града.
А вятъра му шепне с вой злокобен
и в мрежа го оплита вечерта,
потъва то в съня си неспокоен
и бавно плъзва в вените студа.
То чувства как смъртта го задушава
и вижда как отива си деня,
стои,а всъщност иска да избяга
и вик отчаян губи се в нощта...
В същото градче сред спящикъщи,
сред влажна ранна утринна роса
едно момче спи с ледена усмивка...
То бе дочакало СМЪРТТА!