Кажете, според вас няма ли нешто съвършено драматично в ежадневието на съвременните тийнейджъри? Не са ли всички безпределно еднакви и смазани от глупостта си? По отношение на занятията си, които естествено съвсем не са насочени към осмисляне на каквото и да е, а това според екзистенцията на човека и тоталната неангажираност от никакви реални предпоставки, заложени единствено и само в нея това е много добре, много реалистично, но освен всичко останало това не води до сегредацията на индивида, до пълния обхват на онази прозаичност която произтича от об-яснението на редица пориви от страна на разума. И въпреки парадокса който се получава, защото не разума е деструкториращ, това е извън функциите му, но и дори извън теоретичния план на предназначението му, сме длъжни да отбележим, че терорът който системата упражнява над нас ни концентрира все по-силно в точката на изискваната функционалност и нихилизма, който така върлува в нашите души става слуга на цивилизацията. . . А това е най-страшното, което може да се случи и се случва!
Ако някой разбира за какво става дума и е съгласен с мен може да ми отговори!