Усещате ли как пораствате ? Вчера аз усетих. Бавно и постепенно се замислих, че от години не си играя с играчки в пясъчника, а с мишка зад бюрото. Не гледам Cartoon Network и се смея, а BBT и тъжно излизам от стаята щот 'пул пак са паднали. Не си говорим за Скалата как разбил Ледения или за новата количка с радио управлене на Гошко, а за вчерашната пиянска нощ и поредната забивка или за това кой колко къде. Когато се прибрах в нас бързо си пуснах телевизора и потърсих Cartoon-a. Не го намерих. На негово място беше BB Live. Или каквото е останало от него канал. Малко гадно се почувствах. Малко остана и да се ядосам на себе си, но се замислих(пак, 2 пъти в един ден...напредък) и установих, че не ми трябва вече. Каквото ми е дало, ми го е дало. То си е в мен. Лошото е, че все по-често го забравям. Други неща го претрупват. Неща от рода на "как ще изкарам 3 на контролното по история". А по-лошото е че след година нещата ще са от рода на "ще ме скъсат на матурата". Ама даскало е най-малкия ми проблем с порастването. Промените в личен план са най-сериозни. Отговорноста, самостоятелноста са най-гадните неща, които научаваш без да те питат. Поне да ги пишеха в седмичната програма. Ама не. Преди за най-малкото нещо се опирах на родителите ми. А сега. Сам. Няма я мама да стои до тебе докато се караш с приятелите си, който са закъсняли за среща. Цитирам най-мекия случай.
Гадно е да порастнеш, да. Нищо хубаво не виждаш от това. Или поне ако има, то е капка в сравнение с окена от детските ти години. Виждал съм хора, които са запазили детското в себе си, но освен да им се присмиват или да ги смятат за луди други реакции от околните не е имало. Може би, защото това вече не им е нужно. Може би, защото няма да оцелеят там сред "големите". Може би, защото завиждат...