Цитирай Първоначално написано от Гал
Няма нищо по-гадно от това да порастваш... Толкова много неща не правя вече. Но това някак мога да оправя. Все още понякога се вдетенявам и гледам анимацийки, хиля се на показано пръстче и такив аразни, но колкото и да се опитвам живота все ми напомня, че поратсвам...
Станах на 18 и не се зарадвах особено, защото вместо огромната свобода, за която мечтаех, получих единствено хиляди задължения, грижи и едно тъмно и неясно бъдеще. Сега преди кандидатстудентските изпити, в края на 12 клас още по-добре осъзнавам колко кофти е цялата работа... Не се радвам, че съм абитуриентка, не се кефя че пораствам... Всички ми обясняват, че трябва да съм голяма и отговорна, а аз не съм готова за всичко това, все още се чувствам дете и всички тези отговорности и задължения ще ме побъркват.
Не ми пука, че ще ме мислят за луда, че ще ми се смеят и какво ли още не искам винаги да остана дете. Най-вече, защото тъпия, гаден, шибан живот е адски сложно и неясно нещо, което зверски ме плаши...
ujasno si prava!! tochno taka se chuvstvam i az!! a taka me strah da zavursha uchilishte !! kato si pomislq i napravo otkaaachaaam!! ujasno e
ne mi se misli!

p.s. lunatrick e golqm sladur! =) mnoo me izkefiha tezi mu razsujdeniq.. lollz