Наближава този прокълнат ден. Денят, в който всички имащи половинки повсеместно изглупяват, а тези които и тази година твърдо отстояват принудителната си самота намират още една причина да мразят деня, месеца и годината изобщо. Денят, в който "влюбените" започват безмлостни игри на криеница. Започват да се задават задължителните въпроси -"Обичаш ли ме още?", "Дали не си е намерил/а друг/а?" и се подлагат на куп весели изтезания. Денят прикрил под изманото си любовно лустро иначе доста перверзно чувство за хумор, карайки всички да се спрат и да се запитат "Има ли изобщо някой, който да ме обича днес?" И след осъзнаване на горчивата истина се появява вълна от депресии, истерични кризи и дори драматични преминавания от състояние на живот в състояние на секси аутопсиран труп в моргата. И всичко заради един ден, в който се издига в култ онова чувство, което хората най-силно мразят. Или това е единиствения ден в годината, в който изобщо се замисляме дали обичаме изобщо нещо. Замисляме се върху самото чувство Любов и това е единствения ден в годината, когато разбираме, че всъщност изобщо не сме обичали никого през цялата година. И решаваме да покажем на тези, които евентуално биха си направили труда да се появят на собственото ни погребение, че наистина си струва да го направят. А и все пак това е единственият ден в който твърдо решаваме, да си намерим спътник или спътница в живота и да започнем да ходим на онези тъпи приятелски събирания и да се правим, че харесваме Иван и Мария, които не спират да говорят за това колко са щастливи и постоянно се лигавят докарвайки ни до пълно отващение. Както и да е. Все пак може би тази година самотните ще ги огрее и ще заменят независимата си самота за напълно зависимо съществуване в Двойка. Дано