Ами аз лично пазя хубавите си спомени,а лошите се опитвам да преодолея и да забравя.
Да,носят ми усещания.Лошите спомени ме натъжават,а хубавите ме радват,правят ме щастлива и от тях ми става хубаво на душата.
Само хубавите ми спомени са ми ценни и скъпи,лошите не са.
Не мисля,че стойността нито на добрите,нито на лошите спомени е привидна и не мисля,че са лъжовни топлите чувства,които навяват.
Напротив аз лично се чувствам истински щастлива,когато се сетя за нещо хубаво,което ми се е случило или което съм преживяла.