Мразя ги! Ох колко много само, как искам само да мога да си
форматирам мозъка, хаха колко би било добре само! Ностя ми усещания и ище как, е да признавам някой от тях сравнително приятно. Но знаеш ли защо ги мразя, не знаеш разбира се . Ами защото дори да си спомням нещо приятно, ти винаги ми носи носталгия. Липсва ми, искам да си го върна, искам всичко да се повтори отново и отново, а не може . И говоря именно за тоя вид носталгия, не е ли ужасна? Обаче от друга страна има и нещо качествено в цялата история, това че се връщаш понякога към тях, премисляш и може би осъзнаваш грешките си. Така си върви живота общо взето, но доста груб начин според мен за осъзнаване на грешки....не ми харесва, обаче нямам избор