Прочетох нещо много добре казано и реших да ви го пейстна, да го прочетете и вие Заслужава си, хвърлете му по едно око , че даже и две

Размисли за злобата

Или за злобните човечета. За ниските душевно. За онези, стояли дълго време в нечия сянка.
В началото е било възхищението. После подражанието. А после - болезненото осъзнаване, че не можеш да бъдеш някой друг. Можеш да бъдеш имитатор, можеш дори да бъдеш по-добър, но никога няма да бъдеш досущ като оригинала. Ще си копие.
Тогава в малката душица се е прокраднала завистта. Черна, разяждаща... Появили са се първите мислички и планчета за нанасянето на вреда. Последвали са и опитите, разбира се. За жалост, безуспешни.
И тук, някъде тук, вследствие на всичко гореописано, плюс собственото безсилие, се е зародила нейно величество Злобата. Към този човек, който за теб си е останал недостижима величина.
Усещанията, вече, са били далеч по-приятни. Целта е била ясна, средствата позволени от съвестта, мисличките са се превърнали в мисли, планчетата в планове... изобретателността е нараснала, ударите са започнали да се увенчават с успех.
Злобата се е превърнала в наркотик: рушащ хубавото в душата, обсебващ мислите и ума, но пък толкова опияняващ в кратките мигове на триумф... Онези, в които най-после си взел превес над оригинала; онези, в които най-после си му показал, че го превъзхождаш в нещо; че поне в тази област ти за него ще си недостижим.

Да, такива хора съществуват в реалността.
Маскирани, обаче.
И да... четейки това си помислих наистина колко много хора има около нас, които чакат само да направим една грешна стъпка , че да се почувстват силни и да си излеят почти цялата злоба и да направят какво ли не, само да ни очернят живота. Толкова ли им пречи това, че сме щастливи? Как да се борим с човешката злоба или поне да не и позволяваме да повлия съществено на живота ни? Как да се опитаме да променим хората, да ги накараме да потърсят техния път и да тръгнат по него, да ги ги отучим от навика да слухтят, да завиждат, да правят вечно сравнения, да са недоволни и все да ламтят за повече и повече?