Цитирай Първоначално написано от Josefinne
Когато някой е по-добър от теб ти му зиждаш - искаш или не - защото в своята същност завистта е нашия тласък да станем по-добри от от по-добрия. тя ни тласка напред - просто трябва да внимаваме как я изразяваме и да я насочваме в правилната посока , а именно да станем по-добри с усилия и труд, а не да спъваме задминаващия ни състезател по трасето.
Позволи ми да не се съглася. Ако за теб завистта е мотив за труд жалко. Завистта е един порок на душата, чийто корени трябва да бъдат своевременно изкоренени, понеже душевния мир, който бива отнет поради завистта, трябва да бъде възстановен.
Не съм съгласен, че завистта е мотив за действие, ако е така, то ти признаваш, че сама не би съградила нищо, поради бездействието на другите. И тяхното действие би те тласкало напред. А аз мисля, че човек не трябва да завижда и непременно да се стреми към вече постигнати чужди постижения, не и във варианта, който ти казваш, защото тази завист е един път завист, втори път е вече злоба, която е пагубна за душевния покой и ничие щастие не трябва да бъде пожелавано като мое щастие, поради щото и двете щастия стават обречени на страдание от нашето желание за притежание.

Нека кажа и две думи за злобата, която е човешка, но не е присъща на съществото ни в чист вид. Детето не може да бъде злобно, защото неговата същност отхвърля злобата и за него тази категория е непозната и чужда, както завистта и желанието за притежаване. И както каза Жозефин, аз трябва да я опровергая чрез следното твърдение, защото тя казва, че човек трябва да се стреми към щастието, най-малко което е постигнато от другите, а аз казвам, че човек чрез своята ограничена воля трябва да прави околните щастливи и тогава и той е щастлив, понеже чувствайки обичта около себе си, злобата(завистта) стават чужди за неговото съществувание и ако всички бяхме такива, то злобата щеше да бъде победена от вечността.