Първо ще ви запозная със ситуацията:
Има едно момиче, които много ми харесва, но рядко има смелостта само да дойде при мен. И за това винаги аз ходя при нея, но рядко все пак. Преди няколко дена какво, що стана, изпратих я до тях. По пътя само тя приказва и то време на време си оплиташе езика...може би от притеснение или какво не знам. Всъщност тя ми предложи да я изпратя. На ме ми беше много приятно...
Днес реших да се кача за млко с нея в рейса, защото имахме часове, та пътувахме заедно само три-четири спирки. Поговрихме си малко и естествено тя пак се ичерви. отново я питам дали иска да дойде с мен на кино, а тя ми отвърна да ида с някой друг. Запитах я дали аз нещо съм причината, дали съм и неприятен, а тя каза не. Тогава я питах дали в петък или събота е свободна. За петък се била уговорила. Тогава и казах "В събота в пет и половина! Не искам обаче да ми се извиняваш" с леко шегувите интонация.. Тя ми каза познати думи: "Ами добре, но нищо не мога да ти обещая."
Всеки път това ми казва. Не сме излизали до сега заедно. От няколко месеца се понзаваме и все нищо. Не ходи с никого. Просто не знам какво иска: внимание ли, харесва ли ме....умсихва ми се, зчервява се като се заприказваме, гледа ме едно такова странно влюбено...пък после не го показва като и кажа да излезнем.