Този разказ си го имам и много ми харесва.Наистина крие в себе си много житейски истини.И има много още какво да се разсъждава по него.Като го четеш в началото се радваш на любовта и на желанието на едно такова малко същество да помогне,а след като стигнеш края,вече си потресен от жестоката истина.Потресен си от това,че любовта не е това,за което я мислим и че напразно идиализираме обектите на нашите чувства.
Както е казал автора на този разказ " Колко глупаво нещо е любовта!!!Тя не и на половина толкова полезна,колкото логиката,защото нищо не доказва,винаги разправя неща,които няма да се сбъднат и те кара да вярваш в неща,които не са верни....."