Когато съм тъжна пиша стихотворения!Днес не съм тъжна, но въпреки това ми има нещо и пак написах едно стихотворение, от което се плаша!Моля ви оценете го и оставете мненията си !

Тялото и беше разкъсано,
очите покрити с мокра тъга,
душата и без крака се влачеше,
сърцето и без ръце го зовеше!

Давеше се в собствената си кръв,
но умираше от болката,
чуваше само викът,
люлееше се безнадеждно на люлката!

Люлката на смърта я приютяваше,
беше си срязала вените,
тихо от болка стенеше,
тялото и на парцали
своята жертва дебнеше!

Уви, беше вече късно,
от любов се самоуби,
защото изиграха я мръсно.
Едно момче я излъга и подлуди!

За първи път от векове,
любовта от любов се самоуби!