olee,naistina li ne si si idvala v Bg celi 3 godini
ujasno e napravo...az ne znam kak 6te izdraja,ako trqbva da zamina da jiveq drugade [/quote]

Еми да ви обиасня как стоят нещата с носталгията.
Заминаваш за чужбина (в моя случай преди три години и половина за Виена, Австрия ). В денят в който трябваше да зами се оказа, че ще ми се размине, и следователно много ми беше гадно, а исках да се махна от България, мислеики че отивам в страна кадето всичко е лесно и интересно. След месец и половина заминах най-накрая, супер яко ми беше кефих се, че се махам. Но след няма и месец взеха да ми липсват приятелите, даскалто и цялото ежедневие което си бях създал във България. Тук в Австрия живота ми беше еднообразен, и все още е. Първата година не ходих на даскало, и по цял ден си бях във вкъщи. Понеже само майка ми работеше, нямахме много пари и дори кабелна телевизия нямахме . Намерих утехата в приятелско семеиство които имаха компютър и там по цял ден започнах да играя Counter Strike, а вечер ходех на тренировки ... по какво няма наистина значение, но бях стриктен както във България (в последните 10 години). Но след време и тренировките взеха да ми омръзват, само тъпи австриици които си мислят, че са напред с материала , а във всъштност си нямат представа от истинския живот, сърби мислейки, че ти си един от техните .... и аз ... единствен българин....

Както казах ежедневието много глупаво. И щеш нещещ ти се иска да се върнеш във България и да си продължиш нормалния живот. Да , ама не! Ти си в чужда страна , ти си чужденец (за австрииците като боклук) , и така леко по леко самочувствието ти започва да пада....

На края на първата година тръгнах на училище, разбира се с два класа назад, защото те са преценили, че във България всички са тъпи и нищо неучат. Да ама не! Показах им, че не е така и че знанията ми са много над очакванията им, но все пак си останах с два класа назад, поне приятели (ако могат да се нарекът такива) направих.

Втората година ежедневието се продължи, само че започнах повече да наблягам на тренировки, даже и към края на втората година поданство им поисках, разбира се че ми отказаха, защото .... и те неможаха да ми обиаснят, ДА МУ ПРАВЯТ КАТО ВЯТЪРА, НЕ ИМ ГО ИСКАМ!

А междувременно (втората година) си ходих само за лятото. И третата беше така ... но след третата реших , че поне 2пъти в годината трябва да се прибера и да си почина.


И ето ме сега 'издигнал' се малко от паричната страна, купил си лаптоп , сега кола , това онова, но пак се чувствам нещастен да правя секс с майка му.

Посланието ми към вас е просто:
Добре се местите , добре изкарвате пари, но помислете за приятелите си, за роднините .... отидете , върнете се във България, вижте бабите си , дядовците си ... ДОКАТО СА ЖИВИ!

А дали се бих върнал да живея във България? Еми вече не... свикнах с глупавото ежедневие, и в родината се чувствам като чужденец ...


.......... надявам се да не сте се отекчили