Кожата и бе нежна,
това го влудяваше,
думите и бяха тежки,
това го нараняваше.

Красотата и го задушаваше,
любовтта му го разкъса на парчета,
но не се предаваше,
събираше ги като букет алени лалета.

С погледа си го зовеше,
но не за любов,
с думи крещеше
"Смърт"!

Последният му дъх
и даде живот,
доволно впи очи в разкъсана му плът.
И ако това е било любов?!

Погреба го в камарата си от лъжи,
макар да беше физически жив
щом тя го от омраза го уби,
душата завинаги му бе мъртва от този срив.