Ми, аз като всички четиригодишни момиченца исках да съм балеринка (даже си имах рокличка ), после ми щукна идеята да съм снайперистка (хих просто добре звучеше ), после в един дълъг период исках да съм адвокат (щото бях повлияна от семейната неосъществена мечта), после се преорентирах към модата, после реших, че в това не е сигурно , че ще се реализирам и скочих на менджмънт и реклама (иии, ама какви идеи имах само!) и накрая, т.е. сега съм на вълна психология. Вероятно това, ще се опитам да вляза. Не знам колко ще е продуктивоно и доходоносно, но винаги ми е била интересна човешката психика. Ще видим какво ще стане по-нтатък . Колкото до остатъка от детските ми мечти - обичам да рисувам и съжалявам, че не съм се записала по-рано на уроци по- рисуване, защото ако бях, сега можеше и да последвам тази моя мечта, а колкото до другите - все още обичамд а споря