Търся си критици

[sladkish4e]

Josefinne прочетох разказа ти и адски много ми хареса!!!!!Много е увлекателен и лесно може да те плени!Аз го прочетох на един дъх!Както и предния така и този е адски добър!Надявам се поне този разказ да довършиш по скоро и ще чакам продължението!

[Forbidden1]

Амии... нещо не мога да го сваля от пощата на компа
може да ми е от доставчика. Други имат ли подобен проблем??

[Josefinne]

Еми, Това е първата глава на разказа, останалите ги пращам само по мейл, защотото много ми се плагиатства...
Дневника


Първа част: Катрин

Един ден си тръгвах от училище след края на часовете, както винаги сама, и четях най-нашумялата в момента история за убийството на момиче от моята гимназия. Всичко подробно беше обяснено и то доста увлекателно: “Нещастното момиче” бе заглавието на статията, а надолу следваше подробно описание на това какво се беше случило с нея, за да доведе до трагичния й край:
“На 12 декември обществото ни беше разтърсено от ужасната новина за смъртта на 17 годишната Катерина Манолова. Тя беше намерена убита в дома си, а ръцете на нейния убиец все още били окървавени, когато полицията пристигнала и заварила ужасната гледка. Момичето беше убито от доведения й баща. Майката на момичето е в шок и не може да повярва на случилото се. Лекари твърдят, че шока е засегнал разсъдъка й.
Момичето е благословено и прокълнато с англеско лице, красиво дори в смъртта: Катерина е била насилвана и преди от свои съученици в родния й град - Русе. Нещастното момиче никога не забравило кошмара...”
Така се бях зачела в статията, защото, макар че не познавах Катерина я бях виждала по коридорите на училището. Тя наистина беше много красива, но винаги се движеше сама. Мислех си, че ако аз бях толкова красива щях да съм винаги заобиколена от приятелки и момчета, които ме ухажват. Тя винаги беше добре облечена, с модна прическа...Спомням си, че носеше много пръстени. Бях чувала, че е много високомерна и дори опасна, но на мен хич не ми се вярваше това. Веднъж наскоро се сблъскахме по коридора и аз си изпунах тетрадките. Тя ми помогна да ги събера и ми се усмихна така мило. Каза да внимавам повече и забърза в посоката си. Затова ми беше мъчно за нея и живо се интересувах от историята й. Колко е била нещастна всъщност, мислех си аз.
И така загубена в дълбоки мисли и зачетена в статията пак не гледах къде вървя и се бутнах в едни храсти. Загубих развновесие и паднах в тях. “ Уф! Пак не гледам къде ходя”- измънках аз сама на себе си. Станах и прибрах разпилените си неща от раницата. Тъкмо , когато се бях навела да си изтупам дънките видях нещо странно. В храстите беше захвърлен някакъв дебел тефтер. Не беше мой, но пък изглеждаше доста запазен. Взех го и го отворих. На първата страничка видях следното:
“ Само на теб имам доверие, защото ти си като мен. Прочети моята история и никога не я забравяй, защото аз ще живея със и чрез теб. Катрин.” Отворих на следващата страница и видях, че това е дневник. “О, не трябва да чета това!” – беше първата мисъл, която ми мина през главата, затова се разтърсих за някакъв адрес или друго име на собственика, но не намерих. Мислех си да оставя дневника там, където го намерих, за да се върне собственика му да си го вземе, като открие липсата му, но реших, че не е добра идея, защото по-скоро някой друг щеше да го намери и да го прочете. Взех тефтера, прибрах го в чантата си и продължих надолу към спирката на тролея.
Следобед се прибрах вкъщи и захвърлих тефтера на един рафт вкъщи. Надявах се някой да го обяви за изчезнал и си обещах често да поглеждам на таблото за обяви в училище. Няколко дни спазвах това свое намерение, но скоро забравих и за него, и за тефтера.
Мина повече от месец. Исотрията с Катерина беше почи отшумяла вече и все по-рядко виждах из вестниците статии за нея и трагичната й смърт. Колкото повече време минаваше, толкова по-назад във вестника, толкова по-къси и скучни ставаха статиите, така че случая лека – полека се забравяше. Вече не четях за нея, защото наближаваха и изпитванията, контролните и прочие в края на срока и трябваше да преговарям усърдно.
Един ден бях седнала да преговарям по химия. Бях се заровила из учебниците , тетрадките, сборниците и какво ли още не. Главата ми пушеше, а аз все така нищо не разбирах от проклетия предмет. Връщах се все по-назад в тетрадката с надеждата, че ще схвана нещо. Така намерих една бележка, която не бях сложила аз там...
“Мило момиче , в теб аз виждам себе си преди много време. Извървях дълъг път и сега усещам, че животът ми е към края си. Живях едновременно дълго и кратко. Искам ти да продължиш моята история. Така аз ще заживея отново със теб и чрез теб. Но за това трябва да ти разкажа моята история. Оставила съм ти я в храстите до жълтото кафене. Знам, че минаваш оттам на път за училище. Приеми моя подарък, защото вероятно, когато прочетеш това, аз няма да съм сред живите. Катрин.”
Потръпнах. Дневника, който намерих... Беше на Катерина. Обърнах се рязко към рафта , където го бях захвърлила преди повече от месец. Тефтера все още седеше там и събираше прах. Станах от стола и се приближих . Не знам защо, ме беше страх. Взех дневника и седнах на леглото. Корицата беше дебела и кожена. Приличаше на някаква старинна книга, която ми вдъхна чувство, че съм на път да открия дълбока тайна. Отворих на първата страница и отново видях посланието, което прочетох, когато намерих дневника и първия път: “Само на теб имам доверие, защото ти си като мен. Прочети моята история и никога не я забравяй, защото аз ще живея със и чрез теб. Катрин.”

[DeSsi]

Az shte go pro4eta po-kysno 4e sega imam rabota i shte napisha mnenieto si :P

[monka]

Josefin.stra6no interesno e!!!!
toku 6to go pro4etoh i mi haresa adski mngo! nqmam tarpenie da go dovar6i6 i da go pro4eta! bravo na teb!!!

[XaoC]

Може ли и първата част да постнеш

[DeSsi]

AAAaaaaa beshe mnogo interesno !!!! Iskam oshteee..Pishi prodyljenieto..Imam 4uvstvoto 4e toq pe6o 6a q e iznasilil ..

[Josefinne]

AAAaaaaa beshe mnogo interesno !!!! Iskam oshteee..Pishi prodyljenieto..Imam 4uvstvoto 4e toq pe6o 6a q e iznasilil ..

Тзъ, damn, разкри го.... Много ли е предсказуемо?

[Josefinne]

Може ли и първата част да постнеш

Коя първа част

[DeSsi]

Hehehe mi da kajem 4e imam 6to 4uvstvo 1vo kakvo nikoi ne q e zabelqzval i izvednyj toq `pich` se poqvqva v jivota i shot q vidql s pola i ne znam si kvo tam neshto po-razgoleno.I kym kraq deto pishe 4e se sybudila v nqkvo leglo nishto ne pomnila i se 1 se e bila s nqkoi :P Aidii pishi natatyk i da 4etem ))

[DeSsi]

Може ли и първата част да постнеш

Коя първа част

Mislq 4e ima predvid Dvata svqta ama ne sym sigurna

[XaoC]

Може ли и първата част да постнеш

Коя първа част

По - горе мисля че беше казала че има още sorry ако е моя грешка

[Josefinne]

Може ли и първата част да постнеш

Коя първа част

По - горе мисля че беше казала че има още sorry ако е моя грешка

Ми по едно време бях писала друг разказ, който е недовършен и не смятам да го довършвам, но може би ще намери място в този...Не знам...Далече съм още от този моменти мисля. Ако ти е интересно да го четеш - търси Два Свята - има го из форума.

[Ev1lG1rL_]

Mmm 4ak dnes uspqx da go ro4eta cqloto i moga da ti kaja 4e e super qko.Naistina ne razbiram mnogo ot teq ne6ta no mi xaresva opredeleno Bravo an teb

[lucifer`s-devil]

pra6tai lucifer@hell.under

[Josefinne]

pra6tai lucifer@hell.under

Разказа е на предишната страница от темата

[Josefinne]

Понеже написах още няколко глави и още около 10 страници на Уорд, продължавам да си търся критици. Този път не искам да го пускам, защото се плагиатства, подвизава се из форуми, където не съм го пускала аз и т.н. Така че , ако някой иска да чете, интересно му е или е готов да ми направи смислена и обоснована критика - нека да ми пише на мейл Sweet_killer@abv.bg / относно Дневника и аз ще му иапзпратя каквото имам до тук. Само при условие, че не се разпространява в други форуми или части на нета, не се дава на др хора и т.н. Нещо като " За лично позлване"

[Josefinne]

OFFTOPIC: DeSsi , това Райън Филип ли е? Ау аз съм страшна фенка

[sisa_pisa]

Molq te prati mi razkazcheto na sisa_pisa@abv.bg

[DeSsi]

OFFTOPIC: DeSsi , това Райън Филип ли е? Ау аз съм страшна фенка

Да,той е и аз съм му голяма фенка Голям е сладур )

По темата : ще ти пиша на имейла защото съм фенка на разказа ти и искам да видя продължението ) беше супер ..ся да видим новите глави

[Josefinne]

Dessi, направо издивявам като го видя - супер сладур е! Имам сигурно цяла галерия с негови снимки, но тази не я бях виждала, нищо, че прерових гугала за негови снимки > Жалко, че е женен и то с дете (И то за екранната си партньорка от Секс Игри - колко романтично )

Само ще ви помоля да ми пишете на мейла, защото ми е по-лесно да ви пращам така, от да ви копирам е-мейлите. Просто пишете, че сте от тийнпроблема и иняма да разпространявате разказа и да ви го пратя

[DeSsi]

Dessi, направо издивявам като го видя - супер сладур е! Имам сигурно цяла галерия с негови снимки, но тази не я бях виждала, нищо, че прерових гугала за негови снимки > Жалко, че е женен и то с дете (И то за екранната си партньорка от Секс Игри - колко романтично )

Само ще ви помоля да ми пишете на мейла, защото ми е по-лесно да ви пращам така, от да ви копирам е-мейлите. Просто пишете, че сте от тийнпроблема и иняма да разпространявате разказа и да ви го пратя

I az sym mu golqma fenka..Daje imat 2 deca s jena mu (riis uindyrspuun - nqmam ideq kak se pishe na angliiski)

Po temata: vidqh 4e si mi pratila razkaza ama sha go pro4eta utre 4e sq ne sym nikak v nastroenie..i sled tova 6te ti pi6a kakvo mislq po vyprosa.dano prodyljenieto da e tolkova interesno kolkoto i prednite glavi