Tova stihotvorenie sum go poswetila na nai-dobrata mi priqtelka i mom4eto, koeto obi4a!Tq mi be tozi put vduhnovenieto!4akam ocenki!




Денят мрачен я приюти,
в съня си прозрачен я заслепи,
от болка се късаше малкото и сърчице,
душата и бе в окови, а смъртта паяжина и плете!

Мътни бяха нейните очи,с клепачи натежели,
рошави бяха нейните коси,побелели ,
Устните и бяха блудкави, облени
след шипове и кърви наранени.

Смъртта и пееше песен,
за нея беше ден унесен,
болката се възцаряваше в сърцето,
всеки спомен я теглеше не "на там",
а "на където"!

Пътят беше черен, мрачен
напомняше и за твоята душа,
помня беше с неяалчен,
подаде ти пръст,а ти отхапа и ръка!

И на сърцето и не прости,
обрече го на вечни терзания,
"обича те завинаги" разбери,
но знам, че ще живее мъртва с твоите наказания!