Код:
Понякога всичко в мен умира... Умира всичко-и добро и лошо... Чувствата сякаш се изпаряват и "Нищото" нахлува в душата ми... Без да усетя, от очите ми започват да падат прозрачни сълзи... Падат бавно надолу и се губят... Не усещам нищо, сякаш сърцето ми е спряло или просто не е на мястото си... Бавно затварям очи, а в главата ми като кадри от филм, преминават най-щастливите ми мигове-миговете с теб! Минават толкова бързо, а по лицето ми отново се стичат сълзи...
Кадрите свършиха и... Ето! Една сълза се появи... -Чудо! В нея пак си ти!... А лицето грейва отново с усмивката, която е родена от надеждата, че всичко онова ще се повтори!...
==================================
Да! Случи се! Отново обичам! Отново чувствам най-красивото и сладко нещо на света-Любовта!
Цялото ми тяло тръпне само при мисълта за него, цялото ми сърце се свива, дъхът ми спира, очите ми се притварят и през ума ми преминават всички онези моменти, в които бях щастлива. И сега съм щастлива! Щастлива съм че ги имам и че са се случили. Всичко беше като една красива приказка.. И все още е! Тръпката я има, желанието също! Има я любовта! И аз я чувствам! Може да е наивно, но съм толкова щастлива, че сякаш искам тя да е последната в живота ми. Дава ми всичко онова, от което се нуждая: ласки, нежност, топлина, доверие, всичко онова, което подържа нищожния пламък на моя живот. Тази любов се роди от безсилието, а сега ми вдъхва сили да продължа напред. Тя осмисля дните ми и ме тегли бавно към върха, където са мечтите ми. А в мечтите ми си ти! Само ти! Не мога да не призная, че тази любов, ражда желание след желание, копнеж след копнеж, мечта след мечта... Любовта живее не само в сърцето ми, можеш да я видиш дори в очите ми. Може да я видиш дори в една сълза, която често пъти се отронва в нейно име... - в името на нашата любов! И боли.... Боли... Болката е голяма, но може би Любовта надделява и сякаш не и позволява да нахлуе в душата ми и да разбие всичко ценно за мен. Не и позволява да убие красивото, което вдъхва живот и надежда. Любовта е навсякъде! Почувствай я и ти! Само тя може да промени човек! Промени и мен... Сега съм най-щастливия човек на света. Имам всичко, защото имам теб и нея! Не искам да я загубя, защото да я загубя, значи да умра. А на мен ми се живее, защото тя ражда смисъла на съществуването ми, смисъла на борбата с всичко онова, което се изпречва на пътя ми и ми пречи да продължа напред. И незнам дали сега е времето и мястото, но нека ти кажа едно голямо-ОБИЧАМ ТЕ!
Обичам те! Обичам те такъв, какъвто си, обичам те заради самия тебе. Обичам най-красивия човек, с най-голямото сърце! Обичах те преди, обичам те сега и винаги ще те обичам!...
================================================
Всяка една минута без теб е цяла вечност,която ме изпива.Тази вечност изсмуква щастието от мен и убива надеждата, че скоро ще те видя.Като едно малко, наивно дете аз се поддавам и попадам под неина власт, а от там трудно се излиза.Сърцето ме боли,сякаш хиляди ками го пробождат с остриетата си ,изтръгват надеждата.Посягат и към любовта ми към теб,но нея няма да предам.Тя е единственото нещо,което знам че имам,че е по-силно от мен и което ще отнеса с мен в гроба!...
===========================================
И днес се сабудих с мисъл за теб!Погледнах през прозореца и видях, че ме очаква един много слънчев ден.Погледнах към слънцешо и се сетих за теб.Неговата топлина ми напомня за твоята-силна,истинска,естествена топлина,която огрява душата ми и стопля всички късчета лед.Тази топлина ражда истинските ми чувства,пред които съм безсилна.Сърцето ми има нужда точно от топлина като тази,която получавам от теб.А какво получаваш ти в замяна?Дали не съм от части егоист?Дали ти давам достатъчно?Дали съм достоина, за да ме обичаш?Дали...?Понякога си мисля да те оставя, не защото не те обичам, а за да се опиташ да бъдеш по-щастлив.А ме е страх!Ако успееш?Ако можеш да бъдеш щастлив и без мен?Тогава къде оставам аз?...
Страх ме е!Страх ме е да те загубя!...
======================================================
Денят, преди да дойде днес, изпитах нещо странно.Затворих очи и сякаш всичко около мен потъна в безкрайна тъмнина.Не виждах нищо!Само чувствах!Вървях напред!Исках да стигна до там, откъдето никой не се е връщал.Исках да забравя и да спре да ме боли.Исках сълзите ми да спрат,да спре голямата тъга по онова, което оцених, чак когато загубих.Вървях и чувствах!Чувствах и умирах!Бавно, но забравях за мъката, а сърцето ми ставаше все по-студено.Умирах, а нямаше кой да ме спре.Изведнъж някой силно извика:
-Недей!Недей!Прощавам ти!
Обърнах се, за да видя кои искаше да ме спре.Там седеше ти,но беше твърде късно!...
======================================================
Пропаста е тъй голяма,
а обърна ли се изход няма.
Блясъкът в очите спира.
Дъхът замира.
Тялото умира.
Очите говорят, езикът мълчи.
Всичко се стапя, мен ме боли.
Поредната болка във мене гори.
Изход не виждам, навред е тъма.
Потапям се в мрака с кристална сълза.
Нека тя ми напомня за светлия час,
когато с теб бях, с теб живях
и за тебе умрях.
=====================================
Виждам болката в очите, усещам я в думите.
Докосвам те и сякаш времето спира
и всичко лошо в мен умира.
Целувам те и забравям за всички малки неща.
Прегръщам те и усещам
как се унасям в чудния свят на страста.
Очите проблясват страстно.
Тялото те иска бясно.
В този миг те желая ужасно....
==========================================
Тази нощ на мойто рамо бяло ангелче се появи.
Лекичко целуна моите устни и прошепна -
"Моля те, не ме оставяй ти!"
Истински ли беше този ангел?
Кой го прати?
Жив ли е сега?
Защо подаде ми ръка? Защо целуна точно мене?
И как внезапно отлетя?
Щом се съмна се събудих и намерих листче,
може би от вечерта.
Мигом го отворих и прочетох най - прекрасните слова.
"Ангел мой си и ще бъдеш вечно!
Само теб си имам на света!
Ангел мой си и ще те закрилям най - сърдечно!
За тебе давам всичко на света..."
==============================================
И така внезапно в полет неумел, завчаска хвръкнахме нагоре към луната.
И в миг забравих всичко лошо в този ден,усетих нова тръпка непозната.
Затворих аз очи и истински се впуснах в един безкраен лунен ден.
И бях щастлива,чувствах те до мен,усещах близост и любов във този ден.
В едната си ръка държах се с тебе в другата-един голям кокос.
И бавничко летяхме към луната,качили се на крилете от любов.
Бавничко почувствах топлината и в миг усетих порив нов.
Исках всичко да забравя и само с теб на тръпката да се поддам,хвърчейки
там-високо в небесата до последна капчица да се отдам.
И ето стъпихме и на луната,която беше скрит копнеж.
С ръчички уловихме ний мечтата,която ни превърна във стремеж.
А в ръце държах кокосовия орех-символ на доверие,любов.
Един голям кокос донесох на луната-символ е на нашата любов.
И гледайки луната чудно,сгушила се в тебе с зов,две тела в едно се сляха,заслепени
от любов.И сякаш тя ни стигна,чувствах се доволна от това,исках този миг
вълшебен да запазя и някой ден отново,с теб да споделя.
Мечта ли беше туй или реалност?
Наистина ли бяхме там?
Знам само че докоснах рая,хвърчейки на крилата от любов...
======================================================================
Тази нощ сънувах много странен сън. Някой ме открадна бясно, тъй внезапно в тъмното навън.
Демон страшен беше! С две големи,парещи ръце. Гласът ужасен беше, глас разцепваш синьото небе.
Щом съвзех се - бях във ада. Плувах аз във езеро от кръв. Над мен седеше и кама голяма, отнемаща животи с голям и остър връх. Демонският глас внезапно изкрещя пред всички в този свят суров:
-"Виновна е! И ще гори във ада! Не ще избяга никога от тук! Виновна е! И ще гори на клада!Няма кой да и помогне тук!"
В този миг сърцето спря да чувства. Душата сякаш се срази. Камата без да иска някой спусна и сърцето прати в най - дълбоки дълбини.
Когато се събудих, сякаш плачех, сякаш исках да се преродя. Нова грешка никога да не допусна и в ада никога да не горя.
=============================================================================
Една самотна вечер ме повика,
поех към правилния кът.
Слях се с мрака без да питам
-Грешка ли е този път?
Бродех, търсех и намирах.
Сливах крайностите в една.
Гонех аз мечтата и не спирах,
поемах дъх и почвах да летя.
А мракът бе така огромен.
Небето сякаш бе на две.
И търсех те в света огромен,
за да те докосна с ръце.
Всичко беше тъй реално-
бродът дълъг, силна любовта.
Чувствах, плачех и се молех,
отново да усетя близостта.
И незнайно как те срещнах.
Тръпката внезапно се роди.
Телата сякаш в миг запяха
"Обичам те,обичай ме и ти".
=============================================================
Чудя се дали сега съм само аз сама.
Къде си?С кой ли си?
На коя ли сваляш пак звезди?
Дали си някъде далеч от тук,
сам самичък на света напук.
А може би си с нея ти,
галещ всяко нейно кътче с очи.
Дали сега целуваш друга?
Дали си спомняш ти за мен?
Дали без тебе мога да живея?
Или винаги ще бъдеш част от мен...
=================================================
Нощ.Небе.Звезди.
Две тела и две души.
Мълчание.Тъга и власт.
Една любов пламтяща в страст.
Сладка болка.Плач.Вина.
Една щастлива,ала страдаща душа.
Звук и шепот,сладък глас.
Телата сливат се в захлас.
Ревност.Мъка и сълза.
Сякаш нож пробожда нежната душа.
В миг спокойствието се руши.
Блясъкът угасва в светлите очи.
Нещо друго надделява и любовта назад остава.
Спор.Завой и край.
Последен дъх в така наречения сладък рай.
Един свидетел го видя,в миг се стресна,ала замълча.
Обичта превърна се в омраза.
Ревността разделя влюбени сърца.
Една надежда мъничка остава-не ще угасне пламъка на Любовта.
============================================================
Отговор в тема
Първоначално написано от Tedi_sheep
Тчва да не е биография на розата+твоите чувства към нея в стихотворна форма!Хареса ми !Можеш и по-хубаво!Напиши нещо непознато за хората!
предното стихче за розата и то беше от нея аз също пиша но съм слаб за сега
JUST READ !!! и честит празник
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
