В днешно време много от нас събират агресия с себе си от някои "дразнители" и после я излизат върху някой невинен , нищо неподозиращ човечец.Често това са роднини и приятели.Например когато си бил 7 часа на даскало и адски много ти се спи и си изморен , и майка ти те засече вкащи и започне " Къде беше цял ден? " , "Къде отиваш и кога ще се прибереш?" , "Защо пак имаш двойка или отсъствие?" и т.н. Тогава цялата трупана злоба се насочва към нея и се карате и карате , и сте наказани пак и още повече злобите Или пък си го изкарвате на някой приятел , с който се карате .... после нямате с кой да направите едно кафе и си седите вкащи пред компа , отегчени и спекли и се депресирвате с някой Death Metal. И си спичате , обзема ви депресията и губите смисъла на живота , всичко ми се струва тъпо и ви твари. По едно време се сещате че не ви се живее повече и когато сте на върха на отчаянието и искате са споделите с някой , се сещате че има някав си форум , където да се оплачете.Пускате например тука тема , че ще се самоубивате и не ви пука вече за нищо и си седят другите юзъри и четът темата ви. Но от прекаленото много такива отчаяни младежи , тука има много такива теми и всички четът и четът и се тварят на вас и темата ви .... всеки пост в темата е наредба за вас. Така още повече се спичате и си теглите ножа , а тези който се тварят на темата ви събират злоба в себе си и . . .

при вас как е има ли такова нещо , чувствате ли го при мен има и го осъзнавам , но не знам как да го контролирам