та като си седях вкъщи и тапеех си мислех нещо моля ако ще ми казвате колко е тъпо :P спестете си го ! Знам !
Та значи мислех си защо плачем след като ще спрем?
Защо вали като ще спре?
защо обичаме след като забравяме?
Нима всичко е заличимо? Дори и най-най-дълбоките спомени се забравят?
Тогава защо живеем?
Какъв е смисала на нашия живот...
не е ли само едно съществуване или е живот?
А какво всъщност е живота
Някак си всичко ми изглежда толкова безсмислено, всичко се повтаря и повтаря сякаш живеем в един филм в които всеки ден превъртаме стари и стари моменти и допускаме отново и отново същите грешки които сме допускали и в миналото!