88 - Няма Край

Пак мълчиш, но очите ти говорят,
казват ми, че не съм единствена за теб сега,
до кога ще го криеш и ще спориш
все не така и не сега и няма как да спра,
не, няма как.

Аз обичам теб, само теб
моя истина това е.
Пак да бъда с теб, само с теб
иска моето сърце,
но защо ли то е тъжно днес
но защо (защо, защо),
защото няма как да спра,
не, няма как!

Пак сега мога да опиша с думи (думи)
как боли как умира в мене бавно любовта
и сама ще преглътна тез сълзи
да, но не така, но не сега
и няма как да спра не няма как!


Бавно умирах ден след ден,
молих се силно да бъдеш до мен,
бавно огасвах,
сърцето ми плаче за теб.

Проклета да бъда, че тебе обичах,
проклета да бъда, че вярвах на всичко,
себе си мразя, че дадох ти аз любовта.

Сляпо след тебе, след тебе вървях,
цялата твоя за тебе живях,
късаше бавно парче по парче,
късаше бавно мойто сърце.