Уууу...това ще стане май любимата ми темаАми...животът....много е ценен.Някой хора биха направили невъзможното,за да го запазят а вие така го оплюхте.Ясно е че има ужасни неща.И аз по едно време загубих вярата си в Господ,но не заради мои си мъки ами защото виждам как хората страдат.Ама истинско страдание...най-ужасното,най-великото,максимума на страданието и Господ си седи и нищо не прави дори не им праща знак,че поне ги наблудава и е с тях.Това най-много ме мъчи,но все пак твърде низша съм та да осъждам така...и твърде глупава та да разбера законите на Вселената и прочие...и някъде там дълбоко в душата си скътвам малка надеждица,че така е ТРЯБВАЛО да стане.Както казват повечето хора за ВСИЧКО си има ПРИЧИНА иначе нямаше да се случи.На нас остава вместо да отнемем живота си или да се самосъжаляваме да откирем тази причина.Това за раждането си е точно така.Ако животът беше прелестен то нямаше да плачем като се раждахме.Това ни е един вид можеби напомняне-"Ти ще страдаш."И общо взето е така...И аз се дразня,когато някой ужасни същества получават всичко в живота, а добрите хора се мъчат,но можеби си има причина.Хайде стига толкоз,че ще ви приспя.Ще завърша само с едно хрумване....значи...гледам си аз Reality TV,discovery и все ужасни случки на много добри хора и всички около мене почват "Пфууу мамка му все на добри хорица ще се случи".Е да ама се замислих ами ако е точно обратното ако не се случва на добри хора а случилото се ги пряви добри?Така че бъдете щастливи,че страдате и че сте идни от малкото хора,които се учат по жесток ,но правилен начин от живота.Бъдете щастливи,че сте преминали ограниченията на някой хора,които още си мислят,че света се върти около тях,че щастието е в парите или че животът им е прекрасен щом имат гъзарски дрехи.Аз се радвам,че вече не съм егоистичната тъпачка,която гледаше да е като другите и си мислеше колко хубав е животът щом има нова дреха.Но да не си мислите,че изведнъж ми светна,че съм била истински дзвер..ами не просто животът ми в една степен изведнъж се промени и точно страданието ми отправи неочакван удар и ме избави от тази кал в която бях потънала вече много.Радвам се,че стана така иначе и досега да си бях поредната тъпанарка.А светът прелива от тях и не му трябват повече.Затова ви казвам радвайте се на страданията,те са тези,които ви отварят очите.Бъдете щастливи,че не сте едни от тълпите слепци,които бродят без цел,морал,сърце тази земя и живеят в тъмнина.Аз много се радвам като виждам как толкова много тинейджъри тук са страшно интелигентни и добри и състрадателни .Не всички са щастливи.Не всички са се родили такива,а животът ги е направил такъв.Надявам се да сте ме разбрали.Лека нощ за сега