Тъгата ме разяжда.
Сърцето ми ранено пак кърви.
Самотата ме превзема.
Душата става черен камък.

Болката пронизва ме отвътре
и нищо вече не усещам.
Съзнанието ми е пленено от Страха,
а той убил е всичките надежди.

Лщбовта изпива последните ми сили.
Немощна аз падам падам в моя гроб.
(малко брутално тука ама... )
Чувствата ми ме разкъсват жива.
Умирам, щом не съм до теб.

И такам...кво мислите за тва творенийце...примемам всякаква критика