Тъгата ме разяжда.
Сърцето ми ранено пак кърви.
Самотата ме превзема.
Душата става черен камък.
Болката пронизва ме отвътре
и нищо вече не усещам.
Съзнанието ми е пленено от Страха,
а той убил е всичките надежди.
Лщбовта изпива последните ми сили.
Немощна аз падам падам в моя гроб. (малко брутално тука ама... ) Чувствата ми ме разкъсват жива.
Умирам, щом не съм до теб.
И такам...кво мислите за тва творенийце...примемам всякаква критика