НЕ МОГА

Помолих луната да те,погледне защото аз не мога.
Помолих звездите да те погалят,защото аз не мога.
Помолих вятъра да те докосне,защото аз не мога.
Помолих снежинките да те целунат,защото аз не мога.
Помолих сърцето ми да те забрави,а то отвърна ми:"НЕ МОГА"!

Аз никога не бих се променила,но очите ти със езера бездънни бих сравнила,
устните ти-с пламък огненочервен,от някоя някога възпламенен.
Бе време,когато обичах те безкрайно,но за съжаление,не направих нищо всеотдайно.
И ето с всеки следващ ден ти жсе по-далеч си от мен!!!
Когато можех "Обичам те!" не казах и така сама с капана на съдбата влязох.
Сега желание в излишък имам,но вече трябва да се спирам....


Време,мисля,за нас все пак има,но е много дълга тизи сива зима.
Животът според мен илЮзия една е и нищо никога баюечно да трае!!!