Ето двечки,който сама съм си писала..

Щастлива съм безкрайно..и по щастлива с теб едва ли бих могла да бъда
Но мисъл една напира в мен...така потайно,сякаш тя е подписа на моята присъда...ако някога изгубя..те,ако вече няма те до мен..ако паднал си в нечий чужд плен...всичко в мен ще се стопи...нито какпа жар...не ще гори...ще умирам бавно,тъй бавно и красиво..както било е всичко между нас...всичко..хубаво до този час...и никога не ще обичам вече аз...лобовта ще тлее гори..и докато я има тази обич...жива ще съм аз...и ще подържам пламъка... дано никога не изгори..защото сигурен бъди...ужасно много ще боли...вече всичко ще е пепел...спомени...за всички тези дни..който вечно ще са в мен...дори това на теб одавна да не ти тежи...
****
Обичам те!Жалко че не го разбра
потънала одавна в скръб е моята душа
и други мисли нямам само за онези дни
в който аз имах те...и любовта лудо в мен гори
гори и бавно ме убива..тези спомени не се отмиват..
Умирам бавно,всеки ден по-малко си отивам....