Догаря първата цигара, а с нея и спомена за теб. От сърцето ми откъсва се частица с тон трогателенм свиреп. Живот си мой и аз ще си го живея, място вече в него не търси, само гаснещ спомен ти остана, изгастващ в сивкавия пепелник. Цигарата откъсва се по малко, смалява разтоянието между нас и след като димът изгасне ще бъдеш един забравен фас. Достатъчно в сърцето си те пазих, с надеждата, че всичко ще възкръсне, но може ли една изгаснала цигара да се възварне от пепелника мръсен?! За мен ти си само пепел, останал след цигарата закасена. Не искам повече безсънни нощи от теб съм много уморена. Пак ще бъда същото момче, забравил за авантура стара. Завинаги от паметта си те изтривам с блясъка на новата цигара!

Сърце без мечти е като небе без звезди!!!


Живеи на ръба,в противен случаи заемаш твърде много място!

Едно време ти ме караше да плача за теб,да ми е гадно!Сега е време ти да страдаш за мен!


Истината боли,но това не означава че лъйата лекува!