Никога не се бях интересувала за хората болни от анорексия или булимия. Та аз даже не знаех какво е булимия и докато се усетя вече се бях разболяла, а даже и не знаех. Съвсем случайно прочетох една статия за булимията и направо се шокирах. Не можах да повярвам, че и аз сам болна. Започнах съвсем случайно. Една приятелка ми каза, че веднаж пробвала да повърне, но не успяла. Така, че и аз реших да пробвам. И така продължих 1 година. Последствията бяха ужасни. Постоянно ме болеше главата. Казвах си, че няма повече да повръщам, но каквото и да хапнех, сякаш само напираше да излезе. Освен това, имах и непрестанни болки в корема, нередовна менструация, подпухнало лице и много ниско самучувствие. Та мен ме беше срам да изляза навън, защото си мислех, че хората гледат само тялото ми и го критикуват. Колко глупава сам била само. Аз даже и не бях дебела. По всякакъв начин се опитвах да се излекувам, но нямаше резултат. Исках да кажа на майка ми, но ме беше страх как ще реагира. Тогава си казах, че не може да продължава така и започнах да ям горе-долу нормално, но без да повръщам. И в момента се чувствам много добре. Не съм повръщала от два месеца, малко по-слаба съм, ям по-малко и съм с по-високо самучувствие. Така, че искам да кажа на всички момичета, да не подлагат на такова изпитание тялото си. Знам как се чувства всяка една болна от булимия. Но важното е човек да е силен. Радвам се, че ви разказах това и се надявам да помогна на някое момиче, изпаднало в това положение!