денят се познава от сутринта...егати балъшкия ден (макар че е все още 8:30) ствам си аз в 6:30 отивам на даслако и гледам пусто,нищо живо,поглеждам си часовника и гледам 7:40 часа е почнал ... тръгвам да влизам в даскало(още спя) и някои ме хваща за рамото и ме пита "на къде?" аз казвам "имам италиански" обръщам се и гледам портиера,ухилен и си личи че му буши на смях
-не,нямаш италиански,днес има изпит по математика,а вие сте втора смяна ,по-добре иди да се наспиш
моя милост,супер вбесена ,спяща и невероятно нервна,отива към спирката да си чака автобуса
качвам се и какво да видя контрола(естествено нямам нито билет нито карта) като ме свалиха се правих на невероятно тъпа,е поне имах късмет просто им дадох 50ст и ме оставиха
качвам се аз на реиса (които бях чакала около 15 мин на гадното сутришно слънце)слизам да се прехвърля на 76 ,но за да стигна до спирката трябва да мина през една бензиностанция,там пък замалко да ме блъсне кола...
след всичко най-после се качих в 111 ,но този път подготвенас билетче в ръка
дупча го и сядам при което окото ми попадна на една много интересна гледка-на седалката срещу мен (по скоро под седалката) има около 4-5 билетчета! и ето сега като по чудо жива здрава и все още с пари в джоба аз пиша тук...а какво ме очаква когато пак отида до училище...нз
п.с. обаче най-гадното е че ми се провали срещата с приятеля ми

е хора смеите се малко на моето нещастие...дано ви е забавно