Какво бе вашето детство???

[limubai]

На кратко с две думи мога да кажа така:
"Израстнал съм в София, кв. Витоша. Вече 11 години живея тук, а в момента съм на 17. Родителите ми са невероятно готини хора и съм имал всичко, за което може да си мечтае едно малко момче. Невероятно много съм им благодарен и ще съм им благодарен за това докато съм жив!
Израстнал съм много далеч от градската шумотвеица и многолюдието в повечето квартали на София. В по-голяма част от времето не съм имал компютър, което е още едно нещо, за което благодаря на родителите ми. Не ми купиха такъв преди да станах 6-ти клас. Всичките ми приятели, които поради малкото хора в квартала ми бяха общо 6 човека, си прекарвахме невероятно добре. Това, което ще остави много силен отпечатък в мен е именно близостта между нас. Направо сме били неразделни. Разбира се това доста се промени, но все пак миналото си е минало. Игрите, които играехме бяха доста необичайно. Играли сме разбира се на криеница, гоненица и прочие, но сме играли и на доста странни игри. Играехме много футбол, карахме невероятно много колела. На 10 годинки и родителите ми ме оставяха да седя на двора до 1-2 през нощта. Но приятелите ми, сред които двама сега са на по 22 години вече, а тогава на по 14-15 изобщо не се занимаваха с пушене, пиене, дискотеки и т.н. За което им дължа доста. Играли сме на ролеви игри, на карти. Футбола обаче беше много на мода. В продължение на три години всеки ден по минимум три часа сме играли. Разбира се в детството ми има много емоции, много радости, много малко тъжни моменти и толкова много спомени, че дори в момента обмислям да напиша едни мемоари. Шегувам се разбира се."
Като заключение мога да кажа, че благодарение на факта, че съм бил в контакт с много малко хора и това, че родителите ми са най-готините хора на света аз се превърнах в ЧОВЕК!!!

[Eimi_{}]

Беше супер,но като изключим,когато бях на 6!Тогава беше най-тъжния момент,който съм преживяла изобщо-баща ми почина.Но после се оправих и продължих да гледам напред...

[niGGa]

Изкарах го почти цялото в страх...

[DiVaChkA]

Беше толкова диво и весело,как ми се иска да съм пак дете

[CVETELLINA]

ми не че на 15год. съм много голяма де,ама все пак детството ми беше страхотно....по цели лета на село,игри до 12-1 часа вечерта,криеници,гоненици,� � колелетата...толкова смях и безгрижие....и тук пред блока толкова сме тичали...мдамм колко е хубаво да си малък.....:}всичко в дестството ми беше прекрасно...и съм супер щастлива от това))

[sladuranata_14]

nemoga da se oplacha ot moeto detstvo to beshe prosto strahotno

[macy_day_parade]

gadno...kato stanah na 3 maika mi i ba6ta mi se razdeliha...posle na 7 pak se s1braha i sq vse o6te sa zaedno.....ne,ne be6e hubavo i normalno detstvo........

[Tempestjuji]

УЖАСНО !!!!!!

[naia]

Ми аз съм на 16
всичко си беше наред само дето братовчедките ме тормозеха бяха все пак по големи и ми взимаха парите когато бях на 13 ама не ми пука....наще ми даваха много хохохо
никога не са ми забранявали нищо..
ех спомням си колко съм отвисяла по язовирите и ливадите със баща ми беше толкова весело със първото ми гадже което ходеше със нас на лов и риболов защото семействата ни бяха приятели...
улицата на баба ми със първата компютърна зала хаха смех играех си на аванта щото детето на шефовете ми беше гадже
сергииките дето правехме...колко се завирахме из реките и си правехме къщи войни правехме ох беше много готино

[reason]

ТРудно,но същевременно щастливо.И все пак мисля,че имах и още имам нормално детство-на моменти безгрижно,на моменти трудно...

[JaklinA]

Ami moeto detstvo be6e dosta interesno za6toto az bqh mnogo 6turo dete az i sega sum si 6tura de

[Obitax]

detstvoto mi ne be6e prekrasno ima6e mnogo gadni ne6ta koito sam prejivql , no pak ima6e i hubavi momenti ..... abe v ob6ti linii 6to gode dobre.

[{_^SeX^On^The^BeacH^_}]

с простотиите които правех,и все още ги правя

И аз така ...

[navits]

ми бива
има и лоши моменти но има и добри повечето са добри де

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

moeto detstvo si produljava... samo 4e e leko promeneno....

[Elektra_x]

Знам че все още някой са си деца,но до момента какво е,кое ще запомните най-много от много,нещо което няма никога да забравите,независимо дали е положително или Не...
Каква поука ще вземите от родителите си,разкажете някой як момент,а най-гадният до момента...?

Моите родители се постараха да ми осигурят спокойно и щастливо детство,за което им благодаря.Аз съм единствено дете и те отдаваха цялото си внимание само и единствено на мен.Не си спомням определени случки,но детството ми наитина беше хубаво.По цял ден играехме...тичахме....правих� �е различни пакости и винаги бяхме заедно.Никога не се карахме както сега,не се деляхме на групи и всички деца от квартала играехме на едно.Много обичахме да играем в кварталното училище.То беше голямо...с голям двор нямаше коли нямаше нищо и беше разделено на 4-игрище за футбол,за баскет,волейбол и народна топка.Беше много весело сега кат се сетя и се изпълвам направо...бих искала тези години да се върнат отново....

[In4iTu_]

Ами..досега мога да кажа,че детството ми беше много забавно..е освен тогава, когато ме наказваха. До колкото си спомням...до 7 години, когато почнах училище, постоянно бях навън(естествено не ме пускаха да ходя на по-горната улица) трябваше да си играя пред нас, но..тогава това не ми беше проблем. Таа...със многото деца играхме на криеница, на пароли и т.н. Тогава си имах една леля, която ме гледаше вкъщи (мразех детската градина). С нея си играхме на точки...Когато станах на 6 се наложи да посетя детската градина. Нищо хубаво. Всяка сутрин се събуждах с рев, а когато с мама застанехме на вратата аз почвах да рева още по-усилено с надеждата тя да ме съжали и да ме върне обратно в къщи (естествено това не ставаше). В това свърталище на лоши деца ме тормозеха много..Аз си взема някаква кукла, и Поля идва и ми я взема...Аз се качвам на столчето, за да стигна друга кукла, която е на по-горен рафт, и Поля ми дърпа столчето и аз падам. Когато почнах даскалото в 1 клас беше много готинко. Попаднах на мн. хубав клас(с който още поддържам връзка, макар че смених 3 училища).И така до 3 клас...Тогава ме изместиха в друго училище. Там също ме приеха добре, но някак си аз не ги приех като мой клас...Така до 5 клас. Тогава кандидатствах за друго, по-добро училище, в което можех да уча по-усилено български..И те взеха, че ме приеха...От 5 до 7 си бях с най-добрия клас...Много си ги обичам (тази година се разделихме). Та в този клас ставаха най-големите купони...особено последната година. Много задружен клас бяхме, с малки изключения де, но това е неизбежно...И така до сега, когато ще съм 8 клас, пак с нови хора и в ново училище...И детството ми още не е свършило май...поне аз не искам да свършва още

П.С: Сега като си чета написаното, установявам, че съм имала супер добро детство бе. Куул!

[Cool_Boy]

Мойто ли какво е било??Ми жени коли пари на 7 ограбих две бабички и съм чупил прозорците на саседите....базикам се :P беше спокойно детство бягах гол по плажа а сега с бански трябва да съм сега и проблеми много с дведуми детството беше върха ама сега....

[Amayo]

Изпълнено с незабравими моменти.

[навигатора]

амиии детство като детство е било... гоненици , криеници.. катеряния по дърветата и после падане и счупен крак .. се некакви такива..
после се зарибих по комютрите ... и сега нищо не става от мене хахахаха
абе става нещо се пак ))

[BeBencEto]

detstvoto mi...oshte ne e svurshilo no e prekrasno..obojavam go i go izpolzvam taka 4e kato porasna nqkoi den i se sbluskam 4elno s jivota da se borq napred i v stuenite i trudni noshti obsipani s problemi da si spomnqm za tozi period ot jivota mi i mislite za nego da me greqt...

[6emet4e]

детството ми си е супер...е малко мразех детската градина и там нямах приятели доколкото си спомням ама за тва пък сега имам много...са ваканцията скитаме само по кварталите и т.н....
никога няма да забравя летата прекарани с леля ми и братовчедка ми(тя сега е на 2 годинки)
а страшно много си обичам родителите-страхотни хора са мисля че ме разбират в повечето моменти много добре и за това нямаме кой знае колко разногласия!
ест съм имала и лоши моменти през изминалото детство(не мога да говоря като свършен факт,щото аз оше съм си детенце :P (на 13 съм) )
и такам...

[lady_of_carnage]

Ми добре беше, сравнително спокойно детство имах естествено докато не станах на 13 и се почват проблемите и философийте...абе знаете за кво говоря.

[strange__]

Оу ще запомня как паднах от колата....хахахаха...случкат� � беше,когато аз бях на 2-3 и отиваме ние на море и аз виждам катерушки и тате спира с колата обаче аз бъъързам и в бързината се спънах от вратата на колата и залпих носа много лоши на асвалта...сега ми е смешно,ама още помня как плаках Ще запомня и това как бягах от дядо ми на аерогарата,защото не го познавах....това е гадна случка,представям си колко зле се е почувствал човека,собственото му внуче да не го познае... Ужасно беше,когато дочух един разговор на нашите,в който майка ми обясняваше,че имало възможност да замине да работи за САЩ.Когато за пръв път отидох на зъболекар,за да ми извадят един зъб...помня,когато ми взеха кучето,това беше и единствения път,в който са ме наказвали нашите...или когато си размених куклата барби за две миришещи листчета Абе имам доста ярки спомени....в общи линий хубаво и цветно детство имах

[ni6to_ob6to]

Детството си ще запомня с огромния труд който полагах, докато приятелите ми си играха пред блока

Дано даде резултат белким... /не, че не дава вече де/..

коооооолко познато само ..