- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Какво бе вашето детство???
Детството ми беше невероятно.Е,да,родителите ми се разведоха,но бях малка и го приех леко.Всяка събота и неделя,всяка ваканция ходих при баба и дядо в Калофер-най-великите баба и дядо! Там изразтнах с приятелите ми,с които и до днес сме в същите отношения,макар и разделени от живота. Много игри,много бели,много емоции,влюбвания,интриги,н по детски чисти,много природа и красота!.Е,и моето детство свърши прекалено бързо,но ще съм най-щастливата майка на света ако моя син има същото щастливо и пълноценно детство като моето![]()
I'm a machine,fueled by music!
Tiesto-my God!
http://i.data.bg/08/06/29/1027988.jpg
http://i.data.bg/08/10/25/1213075.jpg
Имах страхотно детство - толкова прекрасни спомени, толкова емоции и игри. Бях на 5год. когато излизах пред блока с приятелките, скачахме на ластик, люлеехме са на един лост...когато станах на 7 някъде почнахме да се събираме по-голяма компания, само от моя вход имаше около 10 деца горе долу на мойта възраст и като се събирахме от всеки вход и ставахме една голяма група от 30 деца, играехме на стражари и апаши, на криеници, гоненици, разни други подобни, обущар, подаръци и какво ли още не. Имаше едни гаражи до блоковете и ние се катерехме по тях, строяхме си къщички от кашони и клони, катерехме се по дървета, търкаляхме се в прахта, въобще беше страхотно, излизах в 10 сутринта и се прибирах в 10 вечерта, през това време се връщах в нас само за половин час колкото да обядвам. Нямаше го страхът какво може да ти се случи навън в тъмното, нямаше ги притесненията на родителите, беше хубаво време. Не че се мина много оттогава, но компютрите презвеха света и все по-малко деца в днешно време се събират да играят така а и дори да искат никой родител няма да си пусне 7г. дете навън само без дори да носи джиесем. Просто магията на детството изчезва със всяка отминала година. Сестра ми е на 6 в момента, излиза навън само лятото и то само с майка ми, сама не я пускат. През повечето време е на компютъра и играе на некви тъпи игри в кефчето, въобще това не е детство. Толкова ме е яд че тя няма да изживее радостта която аз съм изживяла. Но целия свят се променя с всяко ново изобретение, кой знае след няколко години какво ще замени компютъра, тогава сигурно всички деца ще затлъстеят плюскайки пред компа или телевизионната игра. Дано не е чак толкова зле де, дано пък се подобрят нещата, макар че не ми се вярва. А иначе по темата, за пореден път казвам "имах уникално детство", никога няма да забравя прекрасните мигове, отлетели толкова бързо. Аз не съм чак толкова голяма - на 14г. съм, но детството ми беше до 10годишна възраст, после вече никой не искаше да играем пред блока, нарастна интереса към американските тъпи тийн филми и всички яко се филмираха, че са големи и могат да правят каквото си искат. Айде да спра да пиша че няма да мога да се спра после![]()
If you do not tell the truth about yourself
you cannot tell it about other people!
Детсто.. детство.
Ами хубаво беше,да.Помня как като малка излизахме навън с няколко дечица и си играехме на криеница,играехме на пиян морков,федербал (как съм я хващала тая хилка толкова малкаа![]()
).. мхм и футбол съм игралаа..
Спомени..![]()
Ама айде сега да не се натъжавам.. още сме си деца!!!!
И моето детство беше хубавоСъбирахме се около 5 момичета всеки ден и много яко беше
Бая игри сме изиграли и много забавно ми е било
За жалост сега с тея момичета не се срещаме, но винаги ще помня игрите до късно, разходките из квартала, и всички щуротии, които сме правили
![]()
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
Неизживяно по-скоро. Не ме пускаха да играя, тъй като живея в квартал, който е сбирщина на пигментирани (а.к.а. цигани). А пък аз понеже не съм го осъзнавала това, бягах от нас, за да играя пред блока. Често си ходех на село, където си прекарвах върховно.
Общо взето бях отвратително хлапе - вкъщи само пакости правех, а що бой съм яла не ми се разказва.![]()
You are broken, I can fix you...
Детството ми беше съвсем нормлано..игри пред и зад блока, рисунки и кратички за цялата рода, колекциониране на салфетки, картинки и др. такива неща, игране в калта, бягане из квартала когато играехме най-различни игри и общо взето така.. обичам си детствотоа сега колко е жалко детството...вече компютрите са навлезли в ежедневието дори и на 4 годишните деца..има играчки от всякакъв род..всичко е свързано с техника..а интересът да си направиш нещо сам остава само назад във времето..много е жалко наистина!
Детството ми беше страхотно.Не съм правила много бели.
Иначе детските ми години бяха изпълнени с много забавни игри на катерушки,с колелото.. Общо взето съм доволна от детството си.
![]()
Първоначално написано от KoRnFlAkE
това ме скъса от смяхПървоначално написано от ExpressYourSelf
![]()
![]()
Уникално!!Просто беше незабравимо..колко луди моменти и пред блока и на село.Яд ме е единствено,че останахме много много малко хора от компанийте..Или се изпокарахме или заминаха някои,но като цяло имаме жестоки спомени..![]()
Като не знаете да губите, няма да играете!
Гадно.
Scorpions forever!
Още си го живея, но като по-малка.. Била съм адски диво детенце, само с момчетата от блока съм играела, спомням си как се хапехме всеки ден с едно от тяхВ детската градина винаги се правех, че спя и лелките като ни оставяха си играехме с момченцето от отсрещното легло
Адски злоядо детенце съм била (то и сега де). Не съм спирала да говоря и затова съм паднала на един пирон, опекох си дупето на чушкопека (добре че нямам белези) и ми слагаха лук в гащите.. през ден се намирах с рани, щото само падах и сякакви такива неща са ми се случвали. Имам чудесни спомени от като малка.
Stay up all night with the stars *
ще запомня как убивах мравки и после ги лекувах с плюнка и клечка за уши !а да и как биех все децата и винаги ме наказваха
![]()
`Cause I needed
I need to hear you say
That I love you
I have loved you all along
Аз бях едно откачено детище-непрекъснато създавах проблеми на наще.Иначе не мога да се оплача.Никога не се ме лишавали от нищо,не съм имал ограничения,не се ме били,нито наказвали.Играех до 12 часа на площадката пред блока и дразнихме една групика по-големи от нас момичета и ги замерхваме със камъни.Когато станах на 13 окончателно откачих.С една дума беше супер.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=220394
една велика тема
Боже,който си на небето,върни ни 2pac и си вземи Джъстин Бийбър!!!!
Отвратително,благодарение на една,жена,която вече не е жива,за мое щастие
Много лоши моменти (останали като спомени) и много малко добри...![]()
Изгубиш ли ме, губиш всичко!! ;]
Priceless .. <3
Имах си мн хубаво и безгрижно детство...често ходих при баба и дядо и играех с децата пред блока,детски градини..ръката съм си чупила в една детска градина дори, абе лудичка съм билаа пък на родителите ми мн им се кефя и мн ги обичам ...мн са готини
![]()
"Dream what you want to dream; go where you want to go; be what you want to be, because you only have one life to live and one chance to do all the things you want to do."
трудно![]()
Много хубавоо![]()
Всеки ден след детска/училище излизахме на една площадка,е то само трева там де![]()
И понеже бяхме две момичета,другото момчета,и "ритахме мач",играехме на стражари и апаши,биехме се с пръчки,играехме на жмичка,събирахме разни картинки..Абе супер беше..
So if you callin my phone - leave a message..
So if you knock on my door - keep on knockin...
Гадно! Благодарение на пропилия ми баща...
Всичко е добре,когато свършва добре!