Оу ще запомня как паднах от колата....хахахаха...случкат беше,когато аз бях на 2-3 и отиваме ние на море и аз виждам катерушки и тате спира с колата обаче аз бъъързам и в бързината се спънах от вратата на колата и залпих носа много лоши на асвалта...сега ми е смешно,ама още помня как плаках Ще запомня и това как бягах от дядо ми на аерогарата,защото не го познавах....това е гадна случка,представям си колко зле се е почувствал човека,собственото му внуче да не го познае... Ужасно беше,когато дочух един разговор на нашите,в който майка ми обясняваше,че имало възможност да замине да работи за САЩ.Когато за пръв път отидох на зъболекар,за да ми извадят един зъб...помня,когато ми взеха кучето,това беше и единствения път,в който са ме наказвали нашите...или когато си размених куклата барби за две миришещи листчета Абе имам доста ярки спомени....в общи линий хубаво и цветно детство имах