Не че някой ще седне да прочете, това, което пиша...Само лудите като мен сядат да четат 7 страници със самопохвали. Но аз няма да се похваля. Ще кажа, че съм родена талантлива, но сред толквоа таланти се чувствам не достатъчно талантлива... По принцип мама ми завеща любов към рисуването на човешки фигури, преди се справях много добре, без някой да ме е учил на това. Имам папка с над 60 различни модела, но отдавна вече не рисувам...Нищо. Едно време танцувах - художествена гимнастика. Бързо напреднах, участвах в няколко състезания с по-големите, но и това вече не правя. После пеех в един хор, в който бях специално поканена от преподавателката и сигурно и в това имаше някакво бъдеще, но вече няма... А за писането...От време на време драсвам по неща и когато съм в добро настроение си въобразявам, че може би това нещо ще се хареса на някого. И от време на време ме хвалят и аз се радвам, когато някой младеж сам поиска да прочете нещо по-дълго от 10 изречения, защото знам колко е трудно в днешно време да накараш някой под 25 години да направи подобно нещо. Понякога играя, д аи на мен са ми казвали, че трябва право към ВИТИЗ да се насоча, но аз просто понякога съм щастлива.
Талант, с който се гордея е, че още съм жива, нищо, че съм луда Още съм жива...Въпреки всичко...

П.П. Според мен разликата между талант, дарба и гении и е в степента на лудост, към която принадлежиш и късметът да се родиш в точната епоха.