Ъх...тия приятели са страшна мъка.
Ами мила на никой живота му не е лек.ДАже обратното.Хората са казали :Ако животът беше хубав нямаше да плачем като сме се раждали.
Въпросът е да превърнем мъката в наше оръжие.Да извелечем нужното от нея и да я превърнем в нещо по-хубаво!И като сте се скарали какво?И аз съм се скарала с хиляди хора,но това е защото именно не сме се разбирали.А като не се разбираш с един човек не ти е притрябвал нито като приятел нито като познат!Съветвам те здраво да стъпиш на земята!Жива си,здрава си.Ще влизаш в ново училище?Ми това е страхотно!МАлко промяна ще ти се отрази добре.Ще си намериш истински приятели с които ще се разбирате.Но затова ти трябва малко повечко оптимизъм и увереност в себе си!Усмихни се на проблемите,тегли им майната и продължавай да се бориш.И вместо да пишеш в разни форуми иди при оня приятел и го завлечи нанякъде да си прекарате поне едно хубаво лято.Ако ти е истински приятел ще те разбере.Успех мила!И запомни:Живота е такъв какъвто си го направим!Помисли си какъв искаш да е и как да постигнеш тази цел!