Да ви раскажа една история,която ми се случи на скоро.Няма да крия - все пак не всеки е перфектен и от време на време на човека му се очертават дни ,в които просто незнае какво иска.Така бях и аз преди година.Едно супер умно и привлекателно момиче ме харесваше,показваше ми го по какви ли не начини.Искаше да се срещнем..правише ми комплименти и какво ли не.Аз незнаех какво исках и в същотото време и отказвах всичко.Накрая момичето си е помислило - "я го виж тоя срамежливко,тва не е мъж за мен.Закво ми е няква ревля,която я е страх да поеме предизвикателството заедно с мен.Не ми трябват такива мъже..щом го е срам да си намери девойче първокласничка."

Сега немога да кажа,че съжелявам,защото вече осъзнах грешката си за много кратко време.

П.П - "Истинският мъж не се чуди дали го харесва дадена жена. Той се пита дали тя е достойна за него"
-една умна мисъл от ... "незнает афтор" ..