Не видях такава тема и затова поствам тук...Става дума за зависимост. Не опити за самоубийство, а зависимост към рязането на собствената ти кожа с нож/бръснач/скалпел и това те кара да се чувстваш по-добре. От биологична гледна точка е доказано,че се отделят някакви вещества (ендорфини,ако не се лъжа) и това помага...освобождава напрежението. Една моя приятелка е наистина зле и не знам как да й помогна. Преди два дена си ряза китките със скалпел,и раните я болят,но иска да го направи пак. Започнала е преди доста време. Ходи на психотерапевт,и в групи от хора,които страдат от същото,но не помага.А и е на 23, така че това не е просто пубертетска депресия.Не цели самоубийство,но не я интересува дали няма да пореже твърде надълбоко... Не знам какво да й кажа,без да звучи изтъркано;как да я разубедя,защото и аз самата го правя това, но положението при мен не е толкова сериозно. Животът е гаден, и всеки има нужда от някакъв отдушник за всичко,което ти се насъбира;но стане ли навик, просто не можеш да спреш.
Затова искам да разбера дали някой от вас знае за какво говоря,дали го е преодолял и как.