Сълза подир сълза се рони,по дланта се стичат капки от любов,тъй нежни,беззащитни се сливат със суровата пустош.Още миг,ще се отрони и последното кристалче,далечен спомен ще си вече ти,но уви,не мож тъй лесно сърцето да забрави,душата да прости.Ти самотен пламък си във мене,прогаряш и последната надежда за спасение...
Авторско е...