Голям инат съм и в това са се убедили всички, които ме познават по-добре. Мисля, че инатът ми е наследствен от майка ми.
Положителна черта е, според мен, но в нормални граници, защото като всяко друго нещо и инатът в повече е излишен, защото не позволява на човекът дори поне веднъж да отстъпи, когато греши.