Цитирай Първоначално написано от Анонимко
Аз съм българче.Твърдя го извън контекста на Вазовото стихотворение.Родена съм в България,тук израстнах,тук са спомените и недеждите ми,тук са гробовете на предците ми,тук ще люлея и люлките на децата си.
Категорично оставам тук и не го правя по задължение,за защото го искам!Искам цял живот да празнувам 3 март,да плача когато чуя "Къде си,вярна,ти любов народна?",да гледам звездите и да знам,че горе звучи "Излел е Делъо хайдутин".Жива съм само когато съм тук,когато слушам нашия фолклор и окичвам мартеници.Париж,Виена,Лонд н не могат да ми дадат всичко това.Те са прекрасни,но не са част от сърцето ми.Нито пък аз съм част от лудешкия им ритъм.А в България съм си у дома.Може да е вярно,че навсякъде,където има българи,е България.Но аз предпочитам да остана тук,където България е не само вътре в мен,но и навсякъде край мен.Имам 8 милиона причина да остана и 1300 години,от които да почерпя национална гордост и самочувствие.Обичам България и оставам!Защо ли?Защото съм българка.Родих се,пребродих Стара планина,помирисах маслодайните рози и съм убедена,че не мога да бъда щастлива другаде.
Точно така!България ни е мила и свидна,не само защото е красива и неповторима,а защото си е наша.Скъпа и безценна,родината не би могла да се замени с нищо друго.България,това е моят дом.Тук съм се родила,тук ще остана.И колкото и да сме пътували по света,на колкото и различни места да сме живели,всички знаем,че има едно райско кътче на Балканите,името на което кара сърцата ни да пропуснат един удар.И докато то съществува,аз ще съм горда,че се наричам българка...