Аз бях голям противник на пушенето - почнах в 5-и клас, дадоха ми един качак, натровх се яко. После пробвах мариуана в 8-ми (дали беше тогава),но пушех по цигара на година - основно,когато бях в криза на личността. Ама бях много анти-тютюн!
После почнах да уча и двете висши,и да бачкам - и там, ит ука,всички ме мъчат, само ме цакат. Пропуших ей-боже! Пафкам по кутия на месец - като се скофтя пуша по 5, после правя горе-долу едноседмична пауза. Освен това пуша много след 10-тата бира - вкуса на тютюн ми действа като тапа,за да не връщам златистата течност. Абе кажи-речи,нужни са ми! После ще му мисля - аз все пак не искам да живея над 60 години - така че ми е все тая. А освен това нямам генетична обремененост в семейството откъм рак на белия дроб. Абе - като те кефи, пуши, ама с едно наум.

И да - нали знаете вица:
Пациентът пита колко има да живее още,а докторът му задава въпрос : "А пиете ли,пушите ли,ходите ли по жени?".Отговорът е отицателен, а док казва - "Е,тогава кво ти пука?"