Естествено, че това си е собствено решение, но всеки човек е човек сред общество...той не живее на самостоятелен принцип, живее заедно с другите, съобразявайки се с другите.
Един човек не е дошъл сам на този свят, той има родители, дали му живот, грижили се години наред за него, това са хора, които без проблем могат да се хвърлят след него под влака, а тогава вече той се намесва в съдбата на другите, повлиява и, применя я и в някои случаи и слага трагичен край. Ако аз сега се самоубия едва ли някой от наще ще ме последва, но трябва ли да им провалям така живота? Трябва ли да бележа толкова силно и може би завинаги живота на брат ми и сестра ми, живота на хората, които ме обичат? Сигурно ще кажете, че в един такъв момент важните сте само ВИЕ, нали? А това е жалко...
Да не говорим, че обикновенно се самоубиват (или си мислят да го направят) тийнейджъри, разочаровани от някое момче/момиче, скарани с родителите си, с проблеми в училище или с приятелите и т.н., а това не, че са съвсем безсмислени глупости, но не са и достатъчни доводи за едно самоубийство.