Цитирай Първоначално написано от fire_of_satan
Сега ще ти обясня, защо самоубийството за мен е
спасение. Като за начало, не е хубаво да се поставят хората под общ знаменател, вярно е че хората са много еднакви и много глупави в повечето случаи, но както и да е. Например за някой може да е огромен проблем, да живее без гадже, за друг голям проблем може да е безпаричието. Всеки вижда нещата под някаква собствена призма, и следователно ги приема по различен начин. Аз не бих се самоубила, защото все още има неща които ме спират, може би някой ден няма да ги има, и тогава ще го направя. Ако някой някога си беше направил труда да ме пита, дали искам да се родя, и да живея, щях да кажа не. След като обаче никой не си е направил тоя труд, и съм аз, от милиони друго възможности, поне ще направя нещо смислено. Само че, понякога настъпват много критични моменти, моменти в които губиш всичко, което обичаш. Семейство, приятели, родина....например. И тогава какво се случва. Какво се случва когато надеждата умре, когато няма кой да те спре, когато не намираш смисъл, и когато нямаш желание за нищо? Защо да живееш и да се блъскаш, когато това не ти доставя удоволствие, когато нямаш цел? Защо да продължаваш, ако искаш всичко да спре. Когато си уморен, сломен, изтощен и отчаян. И когато това продължава не ден два, а в продължение на години. Защо тогава не направиш избора за себе си? Това е право на избор, и най-хубавото е, че ти избираш кога да дойде края, без да е неочакван за самия теб, без да оставиш несвършена работа и т.н. Защо не, подяволите? Няма смисъл обаче като си счупиш нокъта да се гръмнеш. Говоря само за тогава когато няма светлина в тунела, и не казвайте че винаги има, не е верно.
Много, много точно!!!
Преди 3месеца аз загубих най-добрата си приятелка... Много е лесно да кажеш отстрани:"Това е глупост, всичко си има решение"...обаче има хора, който живеят наистина в голямо отчаяние и страдание и едва преживяват един ден...Всеки един от нас има някакъв смисъл да живее...да обаче когато тази причина вече, я няма самия ти не съществуваш..а най-лошото е когато няма никой насреща да те изслуша и разбере и когато си мислиш, че си напълно сам и изоставен, а въобще не е така...И за всичко не трябва да се казва, че самия самоубиец е глупав, глупави са заобикалящените ни свят и хора..