НЕ на самоубийствата!

[Bloody_Tear]

Сега ще ти обясня, защо самоубийството за мен е
спасение. Като за начало, не е хубаво да се поставят хората под общ знаменател, вярно е че хората са много еднакви и много глупави в повечето случаи, но както и да е. Например за някой може да е огромен проблем, да живее без гадже, за друг голям проблем може да е безпаричието. Всеки вижда нещата под някаква собствена призма, и следователно ги приема по различен начин. Аз не бих се самоубила, защото все още има неща които ме спират, може би някой ден няма да ги има, и тогава ще го направя. Ако някой някога си беше направил труда да ме пита, дали искам да се родя, и да живея, щях да кажа не. След като обаче никой не си е направил тоя труд, и съм аз, от милиони друго възможности, поне ще направя нещо смислено. Само че, понякога настъпват много критични моменти, моменти в които губиш всичко, което обичаш. Семейство, приятели, родина....например. И тогава какво се случва. Какво се случва когато надеждата умре, когато няма кой да те спре, когато не намираш смисъл, и когато нямаш желание за нищо? Защо да живееш и да се блъскаш, когато това не ти доставя удоволствие, когато нямаш цел? Защо да продължаваш, ако искаш всичко да спре. Когато си уморен, сломен, изтощен и отчаян. И когато това продължава не ден два, а в продължение на години. Защо тогава не направиш избора за себе си? Това е право на избор, и най-хубавото е, че ти избираш кога да дойде края, без да е неочакван за самия теб, без да оставиш несвършена работа и т.н. Защо не, подяволите? Няма смисъл обаче като си счупиш нокъта да се гръмнеш. Говоря само за тогава когато няма светлина в тунела, и не казвайте че винаги има, не е верно.

Много, много точно!!!
Преди 3месеца аз загубих най-добрата си приятелка... Много е лесно да кажеш отстрани:"Това е глупост, всичко си има решение"...обаче има хора, който живеят наистина в голямо отчаяние и страдание и едва преживяват един ден...Всеки един от нас има някакъв смисъл да живее...да обаче когато тази причина вече, я няма самия ти не съществуваш..а най-лошото е когато няма никой насреща да те изслуша и разбере и когато си мислиш, че си напълно сам и изоставен, а въобще не е така...И за всичко не трябва да се казва, че самия самоубиец е глупав, глупави са заобикалящените ни свят и хора..

Твърдо против съм самоубийствата по тъпи причини от сорта на гадже,пари или,че си бил грозен,тъп,дебел.Но спрете да говорите,че това го правят само страхливците.Вие знаете ли какви болки има по тоя свят,какви страдания има,какви тормози се оказват на деца,тинейджъри дори и на възрастни!???Ако сте изпитали поне частица от тези страдания тогава ми говорете това е за страхливци.Защото тогава ще сте го ПРЕЖИВЕЛИ и ще знаете колко трудно е да бъдеш все още на тая шибана планета!Недейте съдете толкова бързо.А когато човек изгуби всичко?Когато живее в тъмнина?Когато единствената му отмора е сънят,в който проблемите ги няма дори за час два?Какво да прави този човек?Да продължи да се бори?За какво?За кое по точно да се бори?Да страда още и още и още повече?За това ли???Да съжалява всяка сутрин щом отвори очи.НЕ.Самоубийството не е решение на тъпите проблеми на тъпите хорица,които си имат и семейство и дрехи и покрив над главата си.Не.Те не са слаби те са ТЪПИ.Друг е въпроса ако нямаш нищичко и единствено може да те спаси ножа.Защото тогава няма надежда,просто няма за какво да се бориш!Тогава вече слагаш КРАЙ,а НЕ БЯГАШ.