Той е продукт, който не само е оцелял след 80-годишни забрани, но е направил непоклатими митове около себе си. Модата при питиетата е като при дрехите тя непрекъснато се върти и припомня миналото. Днес никой не влиза в бар, за да пие коняк и сладки аперитиви, но е въпрос на време и това да стане.

Така напоследък наблюдавам възраждането на една историческа напитка абсента. На някои места даже се откриха абсент барове, доста наивни в концепцията си.

Атмосферата на питието се изчерпва с плакат на прословутия автопортрет на Ван Гог и с отровно зелено неоново осветление, инсталирано по логиката зелена напитка-зелена светлина, което те кара да се чувстваш по-скоро като в терариум. Все пак, дори това, че ги има, е добра новина.

"Зелена богиня", "фея", "демон"

както е наричан абсентът, е маркетингова мечта. Той е продукт, който не само е оцелял след 80-годишни забрани, но е направил непоклатими митовете около себе си.

Преди да кажем, че е високоалкохолен аперитив, който се прави от дестилацията на пелин и различни други билки - анасон, див копър, мента и дори мащерка, и че родината му е Източна Франция и Швейцария, абсентът означава опасност, съблазън и романтична тръпка.

Той не би бил нищо без имената на Алфред Жари, Ван Гог, Тулуз Лотрек, Верлен, Рембо, Бодлер, Едгар Алън По, Оскар Уайлд, Пикасо и Хемингуей. Общото между тях е, че те всъщност създават понятието бохема.

Намирали се в Париж, живеели на ръба, играели и с живота, оголвали докрай своята гениалност и лудост, някои наистина полудявали или се правели, че са такива. Абсентът бил това, което била марихуаната за 60-те, наричали го прекия път към лудницата и той се превърнал в емблема на авангарда.

Повечето картини на Ван Гог са в охра и бледозелено а това са цветовете на абсента. Истината с ухото е по-сложна и в нея се намесва депресия, ексцентричност и със сигурност абсент, но проблемът далеч не бил в питието, а в неговото количество.

Пол Верлен бил човек, който живеел с майка, която пазила зародишите на трите си пометнати деца в стъкленици в килера. После има опустошителна връзка с Рембо и какво друго му оставало, освен да завърши в Латинския квартал, наливайки се с абсент след абсент и така до смъртта си.

По време на престоя си във Франция Оскар Уайлд казва известните думи: "Абсентът има превъзходен цвят. Зелен. Никъде другаде не се съдържа толкова поезия, както в чаша абсент. Има ли изобщо някаква разлика между нея и залеза на слънцето?"

Известна е и случката, когато великото денди, докато наблюдавал как сервитьорът миел пода на кръчмата, му се привидяло, че полива леха с лалета. В същото време Оскар Уайлд имал и най-мъдрото отношение към питието: "Много повече ми харесва представата за абсента, отколкото самият той."

В "За кого бие камбаната" на Хемингуей Робърт Джордан казва още по-трезви думи за смарагдовата течност:

"Чаша от него заменяше всички вечерни вестници, всички вечери в парижките кафенета, всички кестени, които сега сигурно вече цъфтяха, едрите товарни коне по страничните булеварди, книжарниците, будките картинните галерии... и възможността да почете и да се отпусне привечер всички тези неща, които му бяха доставяли удоволствие и които беше забравил, но се завръщаха при него, щом усетеше вкуса на непрозрачната горчива магическа течност, от която езикът изтръпваше, стомахът затопляше, умът също се сгряваше, а мислите се променяха."

И добавя: "Казват, че от него се размеквал мозъкът, ама не го вярвам. Само започваш да мислиш иначе."

Ритуалите

Няма друго питие, което да се консумира с такава театралност. Така било навсякъде до най-долната пивница. Думите, с които може да се опише церемонията, са съзерцание и протяжност.

Хора, които пият заедно абсент, са свързани от нещо повече от приятелство. В известен смисъл те са съзаклятници и се посвещават на нещо, което граничи с мистичното.

Интимността и дълбочината на разговорите на чаша абсент далеч надхвърлят празното бърбрене. Заради пелина абсентът е една от най-горчивите напитки, поднасял се с бучка захар и се разреждал с ледена вода.

В класическия френски ритуал бучицата захар се поставя върху плоска перфорирана лъжичка, която се закрепва на ръба на чашата с дозата от 30 грама абсент. Върху лъжичката после бавно се изсипва ледена струйка вода, която малко по малко преобръща зеления цвят в млечнобял.

Обикновено съотношението е 3-4:1 в полза на водата. Колкото по-назад пътуваме във времето, толкова по-бавно се изсипва водата - ставало капка по капка, защото наблюдаването на чашата и промяната в цвета било еднакво важно с пиенето.

Всички застивали и се втренчвали във водата, която постепенно превземала всяко кристалче, едно по едно, докато формата на кубчето се разпадне. Така правели със сигурност поне от 1850 г. Французинът Раул Поншон пише, че ако сложиш топла вода, все едно пиеш pissat d