много се чудех дали да пиша в тая тема .... айде ще кажа се ми е тая :P първия ми ожасен момент беше когато първата ми любов (то тя не беше много голяма де щото се още бях малак на акъл ) ме зареза заради един на 25 години ... няма да коментирам просто ... 3 месеца някаде се измъчвах идеше ми да я заколям.... след тва вече намерих истинската любов която малко по късно разбрах че ме е излъгала и използвала и са още ме лъже ... и на раздялата ми с нея (тя живее на 300 км от мен) имах чуството че ще умра мислех да почна да блъскам и ритам автобуса кат тръгне ама се сдържах.... след тва се скарах с майка ми и с баща ми .. те така и не проимаха смелоста кат не харесват моито държание и моито мислене да ме изгонят ... се ми е тая за тях те не са никои за мен ... секи дет се проба да ми пречи да бъдя свободен е никои за мен ... след тва кат за кашак почнаха да разледват приятелите ми кои какъв е ... само чакам да завърша (тва е тая година) и се махам от нас писна ми от тях направо тогава ще бъдя нов човек вече тва е абе цел живот само мъчение .... да му *** майката на тоя живот !