не съм от сф, а от Града на розите. но все пак ще се осмеля да изкажа мнение за този град. то е отрицателно. вярно, има нощен живот, има осветление поне по централнит улици, за друите не знам, и така нататък. но има толкова много неща, които в тая София не понасям. като се започне от шума, от боклуците, от мръсния въздух и докато се стигне до най-голямата гадост в тоя град - лицата на хората. няколко пъти сум ходил там. и влизам в трамвай, влизам в метрото, влизам в тролей, автобус или маршрутка. и какво виждам? тълпа. но не такава, каквато да те зарадва. не весели, изпълнени със живот хора, а тъжни, угрижени, отнесени в своите проблеми хора. безброй пъти ми се е случвало да пътувам с автобус в родния си град. тук виждам хора, коитосе смеят, говорят, шегуват се. дори и (представете си!) с контрольорите. това нещо в софия не съм го виждал. но да продължа. безброй пъти съм се заговарял с хора на спирката, вътре в рейса. безброй пъти съм говорил с такива хора. за безброй неща. хора, които повече няма да видя. хора, които не съм виждал. просто си говорим. а какво видях в София? сиво, мрачно ежедневие. хората дотолкова са се отчуждили един от друг, дотам са се вглъбили в себе си, че когато веднъж запитах един човек за часа бях изгледан като извънземен.

...


и още колко много неща... да ме прощават влюбените в града си софиянци. аз просто ви показах града както го видях. може би като съм бил възпитаван в "провинцията" съм свикнал на повече човещина от нужното. може би. но вие, които харесвате града си, мога ли да ви запитам, живяли ли сте някога в по-малък град? виждали ли сте и друг начин на живот? ако не сте, моля ви вижте. това мога да ви кажа. ако видите моя живот ще ме разберете. не знам дали ще намразите София, но поне ще ме разберете.